Сапфирени вълни
- Райс! Спри! - чух как Хьок извика зад мен.
Затворих очи и една сълза се стече по лицето ми, а след това полетях от скалата към буйните, смъртоносни сапфирени вълни.

* В началото на деня*
Събудих се усмихната и щастлива.
Казвам се Куон Райс и съм на 19. Тази вечер щеше да бъде пролетния бал на " Changmim high school of arts". Живеех в Сеул и учех в гимназията от осми клас. Животът ми си беше идеален. Добро семейство, страхотни приятели, училището на мечтите ми, хубави оценки, концерти и най-важното - най-страхотното гадже на света!
Хан Сангхьок и аз бяхме заедно от 4 години, а тази вечер, освен бала беше и четвъртата ни годишнина. Още помня бала преди 4 години, когато всичко започна...
* Преди 4 години*
Аз и Хьок бяхме при една и съща учителка по поп пеене, китара, както и по хореография. Да не говорим и че бяхме в един клас.
- Райс, имаш ли нотите на "Danze Altalenanze" на Стефано Бароне? - веднъж ми се беше обадил в два през ноща за да ме пита.

-Имаш ли си на представа колко е часа?! - бях извикала сънено - Не можеше ли утре да ме питаш?
- Сега се сетих! - подсмихна се - Е имаш ли ги?
- Госпожа Хион не ти ли ги даде днес? - попитах разсънвайки се.
- Да,но...- започна и спря.
- Но? - подканих го.
- Ами забравих ги у Кен...- отговори ми и сложих ръка на челото си смутено, въпреки че знаех, че не ме вижда.
- Не можеш ли да си ги вземеш утре от дома му? - продължих.
- Но той заминава след 10 минути за Тайланд, заради конкурса по пеене, забрави ли? - подсети ме Хьок, аз вече тършувах из партитурите с нотите по бюрото ми, но така и не намирах нотите.
"Altalenanze" бе произведението ни по камерна, което свирех в дует с Хьок.

https://www.youtube.com/watch?v=p3YE8iWjkCA

- И все пак не разбирам защо трябваше да ми ги поискаш през ноща. Нито си тук, че да ти ги дам, нито ти трябват в два сутринта! - мърморех и прелиствах.
- Кой ти каза, че не съм тук? - отговори ми смеейки се и замръзнах на място.
- Буе? - отговорих слисано.
- Обърни се! - отвърна ми и като се завъртях към терасата го видях как се хили с телефона до ухото.
Усмихнах се и взех една от сините ми декоративни възглавнички,
на която пишеше "Rise and shine!" и я скрих зад гърба си, а след това отворих предпазливо.
- Добър вечер... - започна смеейки се Хьок, а аз извадих възглавничката и започнах да го удрям с нея.
- По-скоро добро утро искаш да кажеш! - отговорих, докато нанасях удари по главата му, а той се пазеше с ръце.
- Яя, Райс, стига! - пищеше той, а аз го пернах по-силно и му запуших устата.
- Тихо, че нашите ще те чуят! - прошепнах и в отговор на вратата се почука отчетливо - Айш, скрий се! - набутах го под леглото и отворих.
- Да, омма? - погледнах невинно и ето че и аппа се появи.
- Чухме момчешки глас! - аппа скръсти ръце ядосано.
- Яя, няма такова нещо аппа! Просто гледах драми. - излъгах.
- Така ли, Райс? А на какво ги гледаш? - обади се омма.
- Лаптопа? - отговорих.
- И къде е той? - включи се аппа и вече се чувствах като престъпник.
- Под одеалото..? - отговорих и мисля, че се вързаха.
- Добре, но си лягай скоро! Много е късно, а утре ще ходим за рокля, забрави ли? - напомни ми омма.
- Омо! Съвсем забравих! - ококорих се изненадано.
- Хайде сега си лягай! - каза аппа и ме прегърнаха.
- Арасо, омма, аппа! Saranghaeyo! - отговорих - Лека нощ! - и затворих врата след себе си.
Изчаках 10 секунди, докато нашите се приберат в стаята си и щом чух как вратата им се хлопва в коридора отидох до леглото.
- Чисто е! - прошепнах, а Хьок изпълзя изпод леглото.
- Айгу, как ги излъга само...- засмя се той и го пернах през врата - Ох! Това пък за какво беше?
- Ако не бях излъгала татко щеше да те подгони с пръчка в двора. - предупредих го - А сега ми помогни да ти намеря нотите!
- Арасо! - отговори и претърсихме цялата стая.
- Яя, невъзможно е да съм ги изгубила! - възкликнах и се хванах за главата притеснено - Госпожа Хион ще ме убие утре на урока!
- Не си единствената! - подхвърли момчето и го замерих с лилава възглавница, с надпис "Shine like a star!", този път го ударих в главата.
- Ще спреш ли да ме замеряш?! - извика и веднага му направих знак да намали децибелите.
- Хан Сангхьок, млъкни! - отговорих тихо и погледнах към черният калъф на китарата ми.
- Айгу, защо си толкова бойно настроена? - чудеше се и го изгледах на кръв.
- Защото се изтърси в къщата ми в 2 сутринта и прекъсна уникалния ми сън?! - отговорих ядосано и отворих калъфа.
- Яя и какъв беше той? Как те целувам? - въпросът му ме накара да се вкаменя с партитурите в ръце, а цялото ми лице почервеня.
Аз наистина го харесвах! Но не можех да му кажа такова нещо!
- Как ли пък не?! Сънувах как те изстрелвам на Плутон! - отвърнах вместо това.
- Айш, на Плутон? Ама там няма никой! - запротестира Хьок - Защо не на Марс?

- Защото ще изгониш марсианците от собствената им планета като се появиш, а на Плутон на никой няма да пречиш, защото ще си на планета с брой на населението: 1. Ти. - вложих въображението си.
- Но защо така? Няма ли да ми идваш на гости там? - направи егьо и се разсмях.
- Не на мен тези, Сангхьок! - усмихнах се, но вътрешно си мислех колко е сладък.
Прелистих партитурите от калъфа и ето че намерих "Danze Altalenanze" с двете копия.
- Омо, убих се да ги търся! - възкликнах.
- С моя помощ! - намигна ми Хьок, а аз нагънах нотите на руло и го ударих по главата - Ще спреш ли да ме биеш?
- Взимай си нотите и си върви, че ми се спи! - дадох му едното копие и отидох да отворя врата на терасата.
- Добре, но не и преди да ми отговориш на един въпрос. - Хьок затвори врата и се приближи, блокирайки пътя ми към леглото.
- Какъв въпрос? - усещах как бързо се изчервявам поради малкото пространство между нас.
- Чух, че майка ти каза, че утре ще ходите за рокля за пролетния бал. С кого ще ходиш? - започна.
- Сама...- погледнах към краката си, за да не го гледам в очите - Никой ме ме е поканил. - всъщност имаше няколко човека, които ме поканиха, но аз им отказвах, с малката надежда, че може би Хьок ще ме покани също.
- Разбирам...защо тогава не дойдеш с мен? - при върпосът му цялата настръхнах.
Добре, вече разбирам, че при мен се случва нещо, което хората наричат "Сън в съня". Събудиха ме от един сън, но сънувах и това.
- Да бе! Омо, какъв сън! - разсмях се - Ти не си истинския Хьок, а това е просто сън! - заговорих.
- Райс, добре ли си? - намръщи се Сангхьок.
- Да, добре съм, защото това е сън и дори да направя и това...- целунах го страстно и бързо се отдръпнах - ...знам, че всичко е просто сън.
Хьок ме гледаше като блъснат.
- Райс...- започна и видях как се изчервява, докато ме гледа.
- Да, Хьоки? - усмихнах се и го прегърнах.
Какво пък?! Сън е! Мога да правя каквото си искам!
- Райс, това не е сън...- започна и свалих моментално ръцете си от врата му.
- Не е ли? - възкликнах, а очите ми се разшириха.
- Ти това ли сънуваш попринцип? - засрамено ме попита и го блъснах силно назад.
- Омо, какво направих?! - седнах на леглото си и скрих зачервените си бузи с ръце.
Как може да съм такава глупачка?!
- Райс...- усетих ръката му на рамото си и погледнах през пръстите си.
- Сигурно ме смяташ за откачалка...- започнах засрамено.
Той започна да се смее.
- Яя, Сангхьок не ми се смей! - махнах ръцете си от лицето и взех поредната възглавничка като го ударих по главата.
- Айш,с колковъзглавнички още ще ме удариш? - попита.
- Имам още много! - заплаших го.
- Райс, ти влюбена ли си в мен? - каза изведнъж и спрях пак на място, чудейки се какво да му отговоря.
- Ами...аз...такова...значи...- започнах да пелтеча като идиот.
- Защото аз съм влюбен в теб...- хвана лицето ми в шепите си и го погледнах ококорено.
- Буе? - прошепнах - Наистина ли?
Хьок кимна и се приближи към мен, за да ме целуне.
- И то много...- бяхме на милиметри един от друг.
- Куон Райс! Какво правиш?! - аппа стоеше на врата и ни гледаше ядосано.
- Омо...- възкликнахме изплашено в един глас аз и Хьок.
Спогледахме се.
- Бягай! - извиках, а баща ми тръгна да гони Хьок из стаята.
В крайна сметка той се спаси, като избяга през терасата на първия етаж, но аз бях наказана за седмица без лаптоп.
- И внимавай много на бала! - предупреди ме аппа, преди да си отиде в стаята, с лаптопа ми в ръка.
Когато си легнах беше 4:00. Омо, утре щях да съм труп!
Телефонът ми иззвъня.

Хьок: Значи си съгласна да си с мен утре на бала?
Райс: Естествено! 😉😁
Хьок: Ура! Ще те взема в осем! 😉😘♥️ Лека нощ!😴
Райс: Лека нощ!💙

На другият ден с мама взехме синя къса рокля, а косата си изправих и сплетох бретона си на рибена кост, като го закрепих назад с красива сребърна фиба с панделка. Не си сложих много грим, защото нямаше смисъл.
Хьок звънна на вратата точно в осем и когато слязох видях как аппа го гледа заплашително.
- Ти ли ще водиш дъщеря ми на бала? - попита студено, а Хьок кимна - А какво правеше снощи в стаята и? - продължи той с разпита.
- Трябваше да взема едни ноти по китара. - отговори изплашено Хьок и ме погледна безпомощно.
- Аппа, ние ще тръгваме! - намесих се, за да прекратя това.
- Само да ви снимам! - омма се появи с фотоапарат - Усмивка!
- Айгу, колко сте сладки! - възкликна омма и ме прегърна.
- Сладки, как ли пък не! - обади се аппа завъртайки очи.
- Яя, Кангин, успокой се! - обърна се омма към него.
- Госпожо Куон, ние трябва да тръгваме! - обади се плахо Хьок.
- Добре, деца! Забавлявайте се! - мама ме прегърна.
- Ноти искал...- мърмореше си аппа, докато се качваше нагоре.
- Не му обръщайте внимание! - намигна ни омма и ни изпрати до врата - Приятно изкарване!
- Кансамида! - кимнахме двамата и тръгнахме.

Скоро баща му паркира колата пред училище и двамата с Хьок слязохме, като той ми сложи букетчето на ръката.
- Яя и да внимавате! - провикна се шеговито господин Хан Рьосок и потегли напред.
- Двамата влязохме в училище и отидохме във физкултурния салон, където хората вече танцуваха на силната музика, а други пиеха пунш по масите.
- Райс! Насам! - чух гласът на Еунби и се обърнах.
Късата и кафява коса бе навита на букли, а роклята, която носеше бе къса и червена, а до нея ходеше Лео, който носеше черен костюм и червена вратовръзка в тон с роклята на Еунби.
Отидохме на тяхната маса и двете се прегърнахме. Тя бе най-добрата ми приятелка, откакто дойдох от Япония в Сеул. Да, бях полу-японка и полу-корейка. Четвърто поколение.
- Не ми каза, че ще дойдеш с Хьок? - заговори, докато се прегръщахме, а Хьок и Лео се поздравяваха по странния си начин, с който вече свикнах.
- Не беше планирано...- започнах леко засрамено.
- Оо...така ли? - Еунби скръсти ръце и повдигна вежда осъмнено.
- Да...- потвърдих.
- И как точно се случи? - продължи с разпита най-добрата ми приятелка.
- Ами...да кажем, че всичко стана заради едни ноти по китара...- започнах и и разказах как Сангхьок ме събуди в 2 сутринта, как нашите за малко да го хванат, как си помислих, че всичко е сън, защото той ми предложи да съм с него на танците и го целунах, как се оказа реалност и точно когато той ми призна чувствата си и тъкмо щяхме да повторим целувката аппа ни хвана и едва не преби Хьок, който избяга през терасата на първия етаж.
- Омо! Страхотен екшън се е разиграл значи! - засмя се тя.
- Яя, легнах си в 4! Знаеш ли колко кафе изпих, за да не заспя, докато танцувам? - намръщих се.
- Райс? - чух името си и се обърнах към Хьок, а той дойде усмихнат при нас и хвана нежно ръката ми - Може ли един танц?
Заслушах се в музиката. Сега песента бе бавна, нежна любовна балада и се изчервих леко.

https://www.youtube.com/watch?v=w2HB-VQxF7I

- Е? - усмихна се по-широко той и кимнах чувствайки се неловко.
Той ме заведе в центъра на залата и обви ръце около талията ми, а аз моите около врата му. Поклащахме се в спокойния и бавен ритъм на песента, наслаждавайки се на вечерта и един на друг. С Хьок се гледахме в очите безмълвно. Можех да остана така завинаги!
- Райс...- започна той.
- Да? - отвърнах.
- Така и не можах да ти предложа официално...- довърши и се отърсих от транса.
- Да ми предложиш? - погледнах го очудено и леко стреснато.
- Снощи ти признах за чувствата си и бях почти сигурен, че ти изпитваш същото, но все пак...Куон Райс, страшно съм влюбен в теб от дълго време насам. Ти си първата ми мисъл, когато се събудя и последната, преди да заспя. Изпитваш ли и ти същото? - заговори, а аз усещах как краката ми се подкосяват и ще взема да се изтърся по дупе пред всички, а също и пред Хьок.
Не можех да кажа нищо от притеснение, затова просто кимнах.
- Всичко наред ли е? - намръщи се и сложи ръцете си на лицето ми - Омо, ти гориш!
- Не...просто...- започнах, но накрая се отказах - да му се невиди! - притеглих го към себе си светкавично и го целунах с цялата страст, на която бях способна, като за 15 годишно момиче.
Очите ми бяха затворени, за да се успокоя. Но тогава ги отворих, когато Хьок отвърна на целувката ми с още повече страст и нежност.
И ето така започна всичко.
****
Телефонът ми звънна. Имах съобщение от Хьок.
Хьок: Добро утро, бубу!Rise and shine!🌄☀️💛💚💙💜♥️😘
Райс: Хей Хьок! Какво става?😍♥️
Хьок: Ами събудих се и си помислих: "Хей, дали малката ми принцеса се е събудила?" и реших да проверя.😱😍
Райс: Извадил си късмет! Тъкмо се събудих. 😂
Той наистина бе перфектен. Никога не ме е разочаровал, нито ме е карал да го ревнувам от друга, помагаше ми с танците, а също така и учителката ни по китара все ни даваше дуети за камерната.
Телефонът ми звънна пак, но този път Хьок ми се обаждаше.
- Хей, слънце! - гласът му беше пресипнал от сън, но пак сладък.
- Какво правиш? - отвърнах усмихвайки се.
- Чудя се каква вратовръзка ще си сложа довечера, за да съм в тон с теб. - и двамата се засмяхме - Което ме навежда на въпроса: с каква рокля ще бъдеш довечера?
- Бяла. - отговорих.
- Значи да си взема бяла вратовръзка? Ще трябва да облека риза в друг цвят! - започна Хьок - Какво мислиш за синя?
- Яя, успокой се малко,пабо! Аз се чудих по-малко за роклята. - сълзи от смях потекоха по бузите ми, докато си говорехме.
- Айш, искам да изглеждам добре за любимата си, а и това е последния ни бал в гимназията. Трябва да го направим най-незабравимия! - говореше Хьок.
Не можеш да повярвам, че това е последната ни година в "Changmin high school of arts". Сякаш вчера влязох в него за пръв път. Колко бързо лети времето...
- Прав си...- отговорих - Синьо е добре. Макар, че каквото и да облечеш за мен винаги ще си перфектен.
- Айгу, колко си сладка! - възкликна - Ще те взема в осем вечерта.
- Добре! Saranghaeyo! - казах му.
- Nado saranghae, gongju!/ принцесо/ - отвърна ми и затвори.
Часът беше 10, което значеше, че имам 10 часа до бала. През тях трябваше да довърша картината си по изобразително изкуство, да репетирам, да се изкъпя и наглася за бала.
Започнах с картината. Темата, която бях избрала беше морето или по-точно вълните. Обожавах го! Синята морска вода, морските вълни разбиващи се в брега на сушата. То бе едно от малкото неща, които ми вдъхваха спокойствие. Имаше една скала, която се извисяваше високо над морето. Често ходех там, разпъвах триножника и рисувах. Веднъж бях сънувала, че скачам от там. Животът ми си беше прекрасен, защо ми беше да го правя?
След 2 часа, в които довършвах картината, беше готова. Отдръпнах се и я огледах:

Очудвах се от себе си. Получи се като истинска!
След това извадих синята си класическа китара и седнах на един стол. Свирих около час. Репетирах новия дует с Хьок, отделно произведенията ми за годишния изпит и нещо, което започнах да съчинявам наскоро.
После реших да обядвам нещо набързо. У дома нямаше никой. Нашите бяха на работа, а щяха да си дойдат в 7. Измих съдовете и се запътих към банята, за да се изкъпя. След това изсуших косата си и погледнах часа. Вече минаваше 4. Имах още 4 часа, докато Хьок дойде да ме вземе. А ми трябваше най-много около един, за да се наглася, затова реших да почета малко.
- Райс? - чух името си и се обърнах към вратата на стаята си. Еунби имаше ключ от къщата ни.
- Хей, какво става? - станах от леглото и я прегърнах.
- Ами реших да намина да те видя, след като има много време преди бала. - отговори усмихвайки се.
- Супер! Искаш ли да гледаме филм? - предложих.
- Добре, но не по-дълъг от 2 часа! - предупреди ме най-добрата ми приятелка, докато слизахме към всекидневната.
- Яя, успокой се! Няма да ти забавя подготовката за Лео. - пошегувах се и отидох за пуканки.
Еунби и Лео бяха заедно от по-малко време. Отне им много време докато си признаят чувствата един на друг и когато в 10-ти клас тя отиде на зимния бал с Рави, Лео изревнува и си призна. И така, вече 2 години са заедно.
- Айш, Райс! Ти не си ли същата? - затапи ме момичето и взе дистанционното - Какво ще гледаме?
- Каквото избереш. - отговорих.
Пуснахме си някакъв филм, който не беше много дълъг, но за сметка на това изключително смешен.
Изведнъж се сетих за нещо и се качих до стаята си. Извадих голяма синя кутия. Реших, че след като имаме още време може да измислим нещо. Слязох и оставих нещата на масата пред дивана, а Еунби гледаше любопитно.
- Какво е това? - попита ме.
Подадох и кутията и тя я отвори.
- Омо! Това са снимки! - възкликна и ги заразглежда.
- Всичките ни снимки от 8-ми клас насам. - информирах я.
- Виж! - посочи ми няколко снимки на мен и Хьок от баловете през годините - Мина през цялата цветова гама!
Беше права. На всеки бал бях с рокля в различен цвят. Синя, зелена, жълта, розова, лилава, червена, черна и т. н. Май само бяла не бях носила. Същото се случи и на Хьок с вратовръзките. Винаги държеше да е в същия цвят като роклята, макар да не виждах много смисъл в това, но пак беше сладко. Гледах снимките една след друга - аз и Хьоки на зимния бал в 9-ти клас, танцуваме нещо бързо и двамата се смеем; на пролетния бал отново в 9-ти клас, прегърнати сме, а зад нас има заря; още много и тези от зимния бал в 12-ти клас. На първата танцуваме и се гледаме, а на втората се целуваме. Още помня каква беше причината.
***Зимен бал***
Двамата с Хьок танцувахме блус. Роклята ми беше черна, а той носеше смокинг и тъй като по-принцип е класическо да се носи черна вратовръзка, той реши, че ще носи папионка. Беше прекрасен, както винаги. Макар, че дори и да беше дошъл по пижама за мен той пак щеше да бъде най-хубавия и перфектния. Но не му го казах понеже можеше и да се появи по пижама.
- Всичко наред ли е? - попита ме.
- Да! Защо? - намръщих се леко.
- Ами изглеждаш леко отнесена. За какво си мислиш? - усмихна се.
- За теб...- отговорих.
- И какво си мислиш за мен? - засмя се и ме прегърна по-силно.
- Колко много те обичам. - отвърнах - И че винаги ще е така.
- Райс, saranghaeyo! - приближи се към мен и се вгледах в прекрасните му черни очи.
- Nado saranghae... - и след тези думи се целунахме нежно.
****
- Райс, аз ще тръгвам! - Еунби ме извади от мислите ми.
- Добре! Ще се видим довечера. - прегърнахме се и я изпратих.
Изведнъж получих съобщение.
Омма: Миличка, изникна ни работа. Няма да се приберем навреме. Съжалявам! Saranghaeyo!
Е, жалко...Но какво да се прави, нищо не мога да направя по въпроса.
Качих се в стаята си, пуснах си музика и започнах да къдря косата си. След това се гримирах и погледнах часа.
- Омо!!! 19:50 е!!! - извиках на глас и трескаво свалих дрехите, с които бях, навлякох ново бельо и внимателно облякох късата бяла рокля. Сложих си сребърни обеци и колие. Пак погледнах часа - 19:57!
Замъкнах се бързо към долния етаж и нахлузих сребристите си токчета. Попринцип не обичах много, но за такива случаи се примирявах, а и вече свикнах. Погледнах за последно телефона си - 20:00. Хьок беше точен винаги, затова излязох навън. Чак бях очудена, че все още го няма. Може би ставаше нещо? Е, ще почакам вкъщи. Той ще се появи скоро.
Вече минаваше 20:30. Взех телефона и му писах.
Райс: Къде си?!😥
Отговор получих след 5 минути.
Хьок: Изскочи нещо. Не мога да те взема. Става ли сама да дойдеш?
Омо?! Той се шегуваше!
Райс: Gwenchana?😰
Хьок: Нищо значително. Ще се видим на бала!
Взех ключовете от колата си, която карах страшно рядко. Запалих двигателя и потеглих към училище ядосана, че Хьок дори не ми каза какво е станало. Не беше обичайно за него.
Скоро стигнах и паркирах сред редицата от коли. Слязох и потърсих с поглед неговата. Тя беше тук. Защо тогава не дойде да ме вземе?
Запътих се към входа на гимназията, но тогава Соян ме спря ухилена.
- Райс! Хайде да се снимаме! - помоли ме.
- Не сега...- започнах.
- Моля те! - примоли ми се.
- Айш, добре! - въздъхнах и се прегърнахме.
Хич не ми се усмихваше, но лепнах някаква усмивка за снимката, докато гаджето и, Сеунгри, ни снимаше.
След това тръгнах към физкултурния салон, от който се чуваше силна музика и радостни възгласи. Дали Сангхьок беше там? Е, скоро щях да разбера.
Влязох и си проправих път през тълпата.
- Райс! - чух името си и се обърнах към Еунби.
- Хей! - прегърнах я - Да си виждала Хьок?
- Мисля, че преди малко мина от тук, но не знам къде е.
- Така ли? - повдигнах вежда, а приятелката ми кимна утвърдително.
- Защо не му пишеш, че си тук? - предложи ми и ме поведе към масата, на която стоеше Лео.
Райс: Хьок, тук съм. Ти къде си?
Чаках отговор, но не го получих.
- Райс, gwenchana? - Лео се опита да надвика тълпата.
- Хьок го няма. - отговори вместо мен Еунби.
- Как така? Преди малко говорих с него. - повдигна вежда той.
Опулих се насреща му.
- Къде е той? - попитах го сериозно и се изправих.
- Мисля, че тръгна към тоалетната. - замисли се момчето.
Без да казвам нищо се обърнах и тръгнах към тоалетните.
Първо щях да си измия ръцете, защото бяха потни, понеже вече адски се притеснявах, че може нещо да се е случило с Хьок.
Влязох в дамската тоалетна, а там станах свидетел на нещо невероятно. Другите момичета бяха наобиколили една от кабините и си шушукаха нещо, а когато дойдох настана тишина. Те местеха погледите си ту към мен, ту към кабината, от която се чуваха странни звуци.
Яя, трябва да разбера какво става тук! Защо всички мълчат?
Тръгнах напред и рязко отворих вратата, а гледката там...
Ме остави без думи.
Очите ми се напълниха със сълзи.
- Хьок? - промълвих, на гаджето си, което ме гледаше шокирано, а в същото време до него стоеше разрошената Ким Исая и се усмихваше подло.
- Райс, не е това, което изг...- прекъснах го по средата на изречението, зашлевявайки го силно.
- А как си мислиш, че изглежда?! - изкрещях, докато онези момичета наблюдаваха скандала - Знаеш ли какво? Не искам да знам! - и с тези думи излязох от дамската тоалетна, после от залата и от училището, с после се качих в колата си и запалих двигателя, като отпътувах с бясна скорост.
Не знаех къде отивам. Просто исках да се махна от тук. Исках да съм по далеч от Хьок, от Исая, от всички! Как можа да ми го причини?! 4 години връзка! Нищо ли не означават за Сангхьок?!
По едно време погледнах пътя пред себе си. Бях се отклонила от магистрала. Веднага осъзнах на къде пътувах. Скалата над морето.
Скоро спрях колата и слязох. Отидох до края на скалата и погледнах бушуващите вълни. Толкова време бях прекарала в изобразяването им на платно. И днес бях приключила с това. Но изобщо не ме интересуваше дали някой ще ви картината.
Усмихнах се горчиво при спомена, когато си помислих, че нямам причина да скоча от тук, понеже живота ми бе перфектен. Е...живота ми рухна! Ето че сега се намирам тук, на края на скалата, предадена от човека, който съм обичала безрезервно вече 4 години. Колко ли студено бе на морското дъно?
******Г.т. Хьок******
*******По-рано тази вечер*******
Излязох от вкъщи нагласен и се качих в колата си. 19:50. След малко щях да взема моята любима Райс и да отидем заедно на бала. Погледнах на задната седалка. Там се намираха грамаден букет от червени рози и 5 от тях бяха бели. Също така имаше кутия с шоколадови бонбони. Знам, че беше изтъркано, но Райс обожаваше шоколада. А щом тя беше щастлива и аз бях щастлив. Това не беше всичко. Тази година и бях взел сребърно колие със син сапфир във формата на сърце.

Синьото беше любимият цвят на Райс и страшно се надявах, че ще го хареса. Прибрах кутийката в джоба си и запалих двигателя с усмивка на лице и потеглих към къщата и, когато телефона ми иззвъня. Имах съобщение.
Непознат номер: Ела веднага в училище! Кажи на Райс, че няма да я вземеш!
Засмях се на странната заповед и написах отговор.
Хьок: И кой си ти, че да ми заповядваш?
Непознат номер: Важното е не кой съм, а какво ще изпратя на всички и по-специално на баща ти, ако не изпълниш заповедта ми!
Намръщих се и секунди по-късно получих снимка, защитаваща заплахата.
На нея аз пушех цигара заедно с Хак Йон. ОМО НЕ!!! Ако баща ми получи тази снимка или някой друг...съм мъртъв!
Хьок: Идвам.
Видях, че е минало учудващо много време и в 20:35 видях, че Райс ми е писала преди 5 минути.
Райс: Къде си?!😥
Въздъхнах. Какво мога да направя, освен да се подчиня на анонимния ми заплашител?
Хьок: Изскочи нещо. Не мога да те взема. Става ли сама да дойдеш?
Мразех се за това, което правя!
Райс: Gwenchana?😰
Знаех си, че ще се притесни! Как може да съм такъв идиот?!
Хьок: Нищо значително. Ще се видим на бала!
За пръв път лъжех Райс. И имах чувството, че тази вечер няма и да е последен.
Паркирах колата си пред училище и влязох. Писах на анонимеца.
Хьок: Тук съм.
Отговоря не закъсня.
Непознат номер: Ела в дамската тоалетна. Втората кабина.
Омо, в какво се забърках?! Сигурно сега Райс ми беше бясна, а Бог знаеше какво щеше да се случи като отида там!
Тръгнах към физкултурният салон, където се провеждаше бала. Музиката беше силна, а другите ученици танцуваха, докато някои от тях стояха по масите и си говореха.
Мернах Еунби, която стоеше на масата и чакаше някой. Докато си проправяй път през тълпата се блъснах в някой.
- Хей, Хьок! Gwenchana? - попита ме Лео, един от най-добрите ми приятели.
- Хей, Лео, бързам! - стиснах ръката му - Ще говорим после! - и тръгнах към дамската тоалетна.
Когато влязох момичетата вътре ме погледнаха странно, но не им обърнах внимание и почуках на вратата на втората кабинка. Тя се отвори, а ръка на момиче ме издърпа вътре. Сериозно ли?!
Пред мен стоеше Ким Исая. Това бе най-досадното момиче, което съм срещал през живота си. Преследва ме от пети клас!
- Защо ми причиняваш това? - попитах я ядосан.
- Хьоки, не ти препоръчвам да се държиш така с мен...- отвърна ми и вдигна телефона си, на чиито екран беше снимката, а пръста и сочеше бутона "Изпрати до всички".
Хич не се шегуваше!
- Какво искаш от мен? - въздъхнах, предавайки се.
- Много добре знаеш, Хьоки...- Исая се изкикоти дразнещо - Искам те от 8 насам, признах ти няколко пъти чувствата си, а ти ме отхвърли заради онази глупачка Райс! - започна момичето и стиснах врата и.
- Мери си приказките, Исая! Да не си посмяла и дума да кажеш за Райс! - предупредих я и я пуснах.
Тя се закашля, а после се усмихна злобно.
- Горката, кой знае какво ли си мисли сега за теб...- направи изкуствена тъжна физиономия, а после се ухили - Но изобщо не ме интересува! Нека види какво е, да ти вземат твоето!
- Исая, аз никога не съм бил твой! - припомних и, че кой знае къде си е цапнаха главата, че да си въобрази такова невъзможно нещо.
- Напротив, беше! И тя те отне от мен! - продължи да нарежда.
Нямах време за братвежи. Нека всичко просто да свърши!
- Исая, какво искаш от мен, за да изтриеш снимката? - прекъснах я.
Тя се усмихна като откачалка и подозирах, че може и да е такава, но докато имаше нещо срещу мен, не можех да се съпротивлявам.
- Искам да ме целунеш. - отговори - Но не просто ей така! Искам да ме целунеш, както целуваш Райс! Бавно и продължително, с цялата страст на която си способен! - отговори накрая и очите ми се разшириха.
Добре, тезата ми, че е луда се потвърди.
- Но...- започнах.
Не исках да целувам това същество! Не исках да целувам никой друг, освен Райс!
- Направи го! - повтори и сложи ръка на гърдите ми.
Навън вече чувах шушукания.
В този момент телефона ми иззвъня и съобщението, което получих ме притесни още повече.
Райс: Хьок, тук съм. Ти къде си?
- О, я виж ти? Райс най-вероятно е тук и вече те търси. Не искаш да я караш да те чака, нали? - обади се Инсая и я погледнах гневно.
Нека да се свършва!
- Хайде, Хьо...- прекъснах я, като я целунах грубо.
Тя обви ръце около врата ми и ме притисна към стената на кабината.
С едната си ръка сложи едната ми на кръста си, а другата в косата.
Исках да се отдръпна възможно най-бързо от нея, но тя не ме пускаше.
Забелязах, че отвън изведнъж стана тихо, но Исая продължаваше да ме опипва и натиска, когато вратата се отвори рязко и най-големият ми кошмар се сбъдна за секунди.
Отблъснах силно Исая. Райс стоеше пред нас и ме гледаше шокирано. Очите и се напълниха със сълзи, а сърцето ме заболя при тази гледка.
- Хьок? - промълви Райс и начина, по който изрече името ми показа колко е наранена.
- Райс, не е това, което изг...- започнах, когато тя ме зашлеви.
Знаех, че го заслужавам.
- А как си мислиш, че изглежда?! - изкрещя любимата ми, докато момичетата около нас пак шушукаха, а Исая се радваше на това, което причини - Знаеш ли какво? Не искам да знам! - и с тези думи излезе.
- Райс! - извиках и побягнах след нея, блъскайки се в хората. Докато се усетя я изгубих.
Предположих, че си отива, затова се качих в колата си. Тази на Райс я нямаше. Сигурно е тръгнала малко преди мен.
Как можах да съм такъв идиот?! По-добре всички да бяха разбрали, че съм пушил, ако ще и баща ми, големия директор на гимназията! Райс беше най-важната за мен! 4 години тя беше смисъла на живота ми и точно на този ден, когато бе нашата годишнина се случи всичко това! Как може съдбата да е толкова несправедлива към нас? Карах с бясна скорост и не ме интересуваше! Трябваше да я открия на всяка цена!
Отидох до дома и, но колата и я нямаше. Облегнах се назад и въздъхнах тежко.
- Райс, къде си? - промълвих и една сълза се търкулна по бузата ми, а после запалих двигателя и потеглих.
Нямаше къде другаде да е.
******Г.т. Райс******
Бях провесила крака през ръба на скалата и ридаех. Как можа?
Толкова ли незначителна бях за Сангхьок? Всички мили думи, всички споделени прегръдки и целувки, всички тези моменти, в които на света бяхме само двамата, достатъчни един на друг.
Беше ли всичко това просто една голяма заблуда?
Изведнъж чух звук от спиране на двигател. Изправих се и се обърнах.
- Райс...- започна Хьок.
- Замълчи! - протегнах ръка пред себе си, за да го отблъсна.
- Моля те, бубу, изслушай ме! - видях, че той плачеше.
Само той ме наричаше бубу. Но в момента тази дума беше загубила всичко мило и сладко в себе си.
- Не ме наричай така! - изкрещях.
Сигурно ме смяташе за луда. Може би беше така!
- Няма! Ще те наричам така! И знаеш ли защо?! Защото те обичам! - развика се в отговор Сангхьок.
Каква голяма лъжа.
- Ако ме обичаше, нямаше да ми изневериш! - сълзите продължаваха да се стичат от очите ми.
- Не съм го направил! Никога не бих го направил! - защити се и се изсмях горчиво.
- Защо продължаваш да ме лъжеш? - попитах го.
- Не те лъжа! Просто ме изслушай! - повтори Хьок.
Не издържах всичко това. Исках да сложа край!
- Няма какво да слушам...- тръгнах към върха на скалата и се обърнах, въздъхвайки - Честита годишнина, Сангхьок...- а след това се обърнах отново към морето и вълните под себе си, заставайки на сантиметър от въздуха.
- Райс! Спри! - чух как Хьок извика зад мен.
Затворих очи и една сълза се стече по лицето ми, а след това полетях от скалата към буйните, смъртоносни сапфирени вълни.

******Г.т. Хьок******
Без да се замисля скочих след Райс в морето. Ако успеех да се гмурна, може би нямаше да се удавя.
Щом потънах във водата въздухът ми излезе от дробовете. Изплувах, поех си въздух, пак се потопих и отворих очи. Водата беше студена и тъмна. Заплувах напред, оглеждайки се около себе си. Трябваше да я намеря! Но въздуха ми свършваше бързо и ако скоро не изплувах отново щях да се удавя.
Продължих да плувам и скоро я видях. Тялото и се носеше насред водата, а бялата и рокля се диплеше около нея. Колко красива и смъртоносна гледка.
Бързо заплувах към нея и обвих ръце около талията и, а след това бавно заплувах нагоре. Щом излязох над водата се огледах за плажа. Трябваше да сме близо до брега. Доверих се на инстинкта си и заплувах на север. За щастие, скоро достигнах брега и изнесох Райс на ръце от водата.
Положих я на пясъка и и направих сърдечен масаж. После и изкуствено дишане уста в уста.
Далеч не си представях, че такава ще е първата ни целувка на петата годишнина.
- Моля те, Райс, не ме оставяй! - проплаках и продължих със същите опити.
- Моля те! Не можеш да ми го причиниш! - говорех паникьосано.
Тя не отваряше очи. Господи, какво да правя?!
Взех я в ръцете си и я прегърнах силно.
- Не разбираш ли колко те обичам? Не мога да живея без теб! - зашепнах плачейки.
Тогава тя потръпна и се изправи рязко, плюейки морската вода, която беше погълнала. А след това ме погледна невярващо.
- Хьок? - проговори и всичко в мен се взриви от радост.
- Ти си жива! - възкликнах и я притеглих към себе си, целувайки я с цялата любов, на която бях способен.
Въпреки първоначалните си опити да ме отблъсне, накрая се предаде и отвърна на целувката ми.
След един дълъг момент се отделихме един от друг.
- Ти...ти скочи след мен! Можеше да умреш! - забързано заговори, но тогава сложих пръст на устните и усмихвайки се радостно.
- Без теб предпочитам да умра...- отвърнах.
- Ами Исая? - Райс извърна погледа си от мен към морето.
- Принуди ме да я целуна. - отговорих.
- Какво? И как по-точно? - обърна се рязко, повдигайки вежда.
- Яя, най-сетне ме оставяш да ти обясня! - започнах - Тя има снимка, на която аз пуша и ме заплаши, че ще я изпрати на баща ми.
- Ти пушиш?! - извика шокирано.
- Беше само веднъж! - побързах да се защитя - Но ако той разбере...ще ме убие.
- Знам...- кимна в разбиране Райс.
- Прощаваш ли ми? - попитах я.
- Аз ли? Ти трябва да ми простиш, че не те изслушах и всичко това се случи. Трябваше да ти имам доверие! - забелязах, че очите и отново се насълзиха и я прегърнах.
- Шшшт...- целунах я по главата - Стига толкова сълзи за днес...
Изведнъж се сетих за нещо и брълнах в джоба на сакото си. Като по чудо, кутийката беше там.
Извадих я и я отворих. Извадих сребърното колие със сапфир и погледнах изненаданата Райс.
- Харесва ли ти? - попитах я, а тя закима плачейки.
Тя се обърна и повдигна мократа си коса, а аз закопчах колието около врата и.
- Честита 4-та годишнина, бубу...- промълвих и когато тя се обърна я целунах - Saranghaeyo! - допълних, като за кратко се отделих от нея, а после отново я целунах.
- Nado Saranghae! - отвърна ми моята любима и ме прегърна, след дългата целувка.
Загледахме се в морето, звездите, луната. Каквото и да се беше случило днес, накрая любовта все пак победи. А аз никога не съм бил по-щастлив!
******1 година по-късно******
- Къде отиваме? - Райс стоеше на мястото до мен в колата със завързани очи и се смееше.
- Тайна! - отговорих.
- Яя, много обичаш да ме напрягаш, а? - любимата ми скръсти сърдито ръце, като аз се засмях на реакцията и.
Скоро спрях колата и след като слязох и и помогнах да излезе от колата.
- Пристигнахме ли? - каза тя.
- Още малко...- отговорих и и я поведох напред, а след няколко стъпки спрях - Пристигнахме!
Отвързах лентата от очите и и застанах зад нея.
Райс се оглеждаше захласнато.
Бяхме на скалата над сапфирени те вълни. Където преди година се случиха толкова много неща и осъзнах колко много я обичам и че не мога да живея без нея.
- Омо! - любимата ми се обърна и ме погледна шокирано.
Бях паднал на коляно пред нея.
- Честита 5-та годишнина, джагия! - започнах и отворих кутийката в ръцете си, показвайки сребърния пръстен със сапфирен камък в него.

- Ще се омъжиш ли за мен? - зададох най-страшния въпрос в живота си.
Сълзи се стекоха по бузите и.
- Д-да! - отговори и протегна ръката си напред.
Усмихнах се щастлив и сложих пръстена на безименния и пръст.
Изправих се и я целунах страстно.
- Saranghaeyo...- промълви Райс, усмихвайки ми се.
Аз бях най-щастливия човек на света!
- Nado Saranghae! - отговорих и я целунах, сякаш няма утре.
А морето под скалата ликуваше, заедно със своите сапфирени вълни.

Здравейте на всички! Това е първия ми шот и стана дооста дълъг (6214 думи😁). Той е посветен на Kwon RiSae, която беше член на Ladies' Code до 2014 година, както и EunB(най-добрата приятелка на RiSae в историята). През 2014 г при автомобилна катастрофа RiSae и EunB загинаха. Харесвам групата и ми е тежко, че всичко това се случи, но останалите 3 момичета се завърнаха като трио тази година! Радвам се за тях! А RiSae и EunB завинаги ще останат в сърцата ни! Надявам се да ви хареса, а ако е така гласувайте и коментирайте, ще се радвам да науча мнението ви! Съжалявам, ако има правописни грешки!Saranghaeyo!♥️R.I.P.Kwon RiSae! R.I.P. Go EunB!

https://www.youtube.com/watch?v=C7JYOzTl-ec