Дестини

- Значи няма да ходим в сряда? - попита разочаровано Америка.

- Не, вие, ако искате, отидете с Фейт, но аз нямам намерение да гледам такива простотии пак.

Изведнъж някой изкрещя до ухото ми:

- К'во ста'а, мацки?

Обърнах се и видях Фейт, която изглеждаше някак си по-щастлива от обикновено.

- Нямам търпение за сряда! Нали ще ходим? - попита ни обнадеждено, а ние се спогледахме.

- А ти защо толкова искаш да отидем? - усъмни се Америка.

- Е, как защо? Интересно е... Добре, де, стана нещо с онази Коала... - отметна кокетно коса Фейт.

- Разказвай! - изкрещяхме в лицето й.

- Намерих номера му в деколтето си и понеже бях още пияна, му звъннах и го поканих у нас. И той дойде. За съжаление, не правихме секс, само се целувахме. И мога да кажа, че е мноого добър в това.

- Естествено, нали е стриптизьор? Практикува го по цяла нощ... а може и ден - изтъкнах аз.

- Млъквай. Та, точно когато се бяхме разгорещили, часовникът му се заплете в косата ми и докато я разплиташе, моментът отмина и той просто се изниза. А, и между впрочем, има огнена татуировка на гърба си - каза сякаш с гордост Фейт. - Но както и да е, последно отиваме, нали?

- Всъщност не смятам да ходя там...

- Глупости! Хайде, де, най-накрая има шанс за промяна в скучното ти ежедневие!

Погледнах я сърдито, но знаех, че беше права.

- Знам перфектния магазин! Да отидем да ти вземем свястна рокля, за да съблазниш Дявола.

Америка изведнъж извиси глас:

- Корейски Иисусе, ти, ако знаеш какво е станало! Дявола всъщност е книжен плъх. Срещнали са се в библиотеката, Дестини му е казала, че сигурно знае доста за културата на испанския народ, защото пра-прадядо му бил испанец.

Фейт избухна в смях, а аз скрих лице в шепите си.

- Стига, де, и без това се срамувам много.

- Поне си показала, че си образована - намигна ми Фейт.

- Добре, хайде на шопинг! - подхвана ни под ръце Америка.

***

Не знаехте през какво преминах по време на тези два адски часа. Пробвах двеста рокли. Изпотих се обилно, включително и тях за ужас на продавачката. Докато пробвах, в магазина влезе жена и още на прага сбърчи нос от отвращение. Изкашля се три пъти и излезе, поемайки въздуха навън с разширени ноздри. Добре, това последното беше пресилено. Жената директно си припадна. Шегувам се.

В момента пробвах поредната рокля. Беше доста секси - следователно не ми отиваше. Беше къса, без презрамки. На гърдите беше покрита с черна дантела и нататък преливаше в тъмнолилаво. Стоеше някак неестествено на моята бебешка натура. 

Излязох от пробната и сякаш въздухът застина. Дори потта спря да се усеща. Продавачката изпусна закачалките, които държеше. Всички се втренчиха в мен. О, не! Толкова ли беше зле? Започнах да се обръщам, за да я съблека, когато Фейт изпищя:

- Мамка му, вземаме я!

Дойде до мен и започна да ме обикаля.

- Тази рокля е правена за теб, момиче!

Америка вече плащаше на касата с моята карта. Всичко ставаше прекалено бързо. 

Дори аз нямах време да се харесам!

- Сега отиваме за бельо - плесна с ръце Фейт.

- Моля?! Това е ненужно! Имам предостатъчно-

- Да, бабешки килоти... - завъртя очи тя.

- И без това никой няма да ме гледа там...

- Ами, ще се постараем да те.

- А, не... - заотричах аз, но Фейт и Америка вече ме дърпаха към "Victoria's secret".

- О, няма да дам трийсет долара за гащи.

- Оо, ще дадеш! Този път ще се поохарчиш - каза Америка, бутайки ме към щанда с черно бельо.

След дълго мъдрене и отричане на всяко тяхно предложение най-накрая се спряхме на нещо семпло и секси. Сутиенът и гащите бяха супер изрязани, целите с черна дантела. Въобще, не мой тип бельо. Харесвах си гащичките на панди.

- А вие какво ще облечете? - попитах, повдигайки вежда.

Фейт ми показа своята тъмночервена впита рокля, а тази на Америка беше свежа синьо-бяла.

- Готови сме за сряда! - обяви гордо Америка, а аз започнах леко да се ужасявам.

*** 

 Ужас. Беше сряда и имах тонове домашни, а аз щях да ходя на бар. О, и друг проблем - родителите ми. Как щях да изляза от вкъщи с тази рокля, без да ме видят? Нямаше как. Щях да го измисля в движение.

Облякох се и започнах да се гримирам. Сложих малко фон дьо тен, спирала, очна линия и рискувах с ярко червено червило, за което после със сигурност щях да съжалявам. Всъщност, вече съжалявах. Взех малката си чантичка и се погледнах в огледалото. Е, не можех да не призная, че изглеждах поне малко секси. Но със сигурност не беше достатъчно, за да съблазня когото и да било. Лицето ми си оставаше бебешко с или без грим. Косата ми просто я оставих пусната, защото беше безнадеждно - гъста заплетена четина и това е!

Излязох в коридора точно когато майка ми се появи. И двете се погледнахме ужасено. Тя мен - в дрехите, аз нея - в лицето.

- Да не би да отиваш на магистралата? - попита ме тя със завидно спокойствие.

Засмях се пресилено. Какво се предполагаше да кажа сега? И тогава ми хрумна най-малоумната идея, казвана от човек досега. Просто щях да кажа истината.

- Отивам с приятелките си в стриптийз бар - казах и се усмихнах като малко дете, тоест като себе си, за да смекча шока.

Мама първо ме погледна и после избухна в смях.

- Ех, дете. Наследила си хумора на баща си.

Тогава той я извика в кухнята и тя тръгна натам, подвиквайки през рамо:

- Да се пазите, където и да отивате. Знам, че ти не би направила нищо лошо. Имам ти доверие, нали знаеш?

- Да, мамо.

Вече ме гризеше съвестта. Въпреки това, не можех да се начудя как глупавата ми идея се превърна в гениална.