6. "Оо, утро ли е или на мен ми причерня?"

Màu nền
Font chữ
Font size
Chiều cao dòng

Дестини


За първи си виках такси сама. Пътувала съм само с автобус или мама ме е карала. Да, бях доста разглезена. Но не от типа богато разглезена, а просто не ми се е налагало да върша нищо. Единственото, което съм правила, е да си изпера бельото. За фурната и пералнята са твърде много схеми.


Таксито дойде изненадващо бързо. Още не бях готова психически. Какво се предполагаше да кажа? Да поздравя шофьора? Или първо да кажа къде трябва да отидем?


- Добро утро! - рекох вежливо аз. Тогава се усетих какво казах, но беше вече късно.


- Оо, утро ли е или на мен ми причерня? - попита саркастично той.


Аз избухнах в смях. Понечих да вляза в таксито и успях да ударя всичките си крайници, включително и главата.


- За къде си се издокарала така, сладурано? - ухили се той, при което видях, че няма зъб. А тъкмо бях започнала да го харесвам...

- Закарайте ме до Бар "Aftertaste".

- Ооо, разбирам...

Изгледах го презрително и се отпуснах на седалката, поемайки дъх. Къде отивах? На майната си... Въпреки че се противях, тайно исках отново да зърна Ейдриън. Знаех, че няма да ми обърне внимание, но да го гледам беше храна за очите ми.
И докато се усетих, стигнахме.

- Тук си, мацка.

Платих на този мерзавец и отвърнах:

- Vete a la mierda!*

- Мерси - усмихна се той, мислейки, че му правя комплимент.

Това ми повиши настроението. Видях как Америка и Фейт ми махаха и тръгнах към тях. Започнаха да говорят развълнувано една през друга, но аз не ги слушах. След което минахме успешно през охраната и се озовахме в другия свят. Честно казано, ако не бяха пилоните, обстановката ми харесваше. Всичко беше в любимия ми цвят - лилаво. Тиха музика ехтеше, подготвяйки ни за предстоящото. Бяхме принудени да седнем в края на третия ред близо до стаичката на стриптизьорите. Не знам как не беше заето.

Едва бях дошла и пикочният ми мехур ми напомни за съществуването си. Мамка му, мразех да ходя до тоалетната с рокля!

- Къде тръгна? Да не се отказа? - попита Америка.

- До тоалетната.

Запътих се към десния коридор, когато пред мен изскочи полугол мъж.


- Здрасти, маце, как е?


Господи, за втори път ми казваха "маце" днес. При това не го каза друг, а мазният Конър. Бързо го подминах.


- Хей, хей, къде тръгна?


За Бога, всички ли трябваше да ми държат сметка, че отивам до тоалетната?


- Не мисля, че живо се интересуваш от това. Но ако искаш, ела да ми помогнеш - уау, не мога да повярвам, че изрекох това. Не бях на себе си днес. Бях аз-кучката.

- С удоволствие - намигна ми той и тръгна след мен.

Бях ужасена. Дали да не взема тоалетната чиния и да го замеря с нея?

- Как ти беше името? - попита ме той, слагайки ръка на кръста ми и приковавайки ме към себе си.

И сега какво? Трябваше да го разкарам от себе си, но не бях от типа момичета, които биха го ударили. Тогава той ме затисна към стената и каза:

- Искаш ли да си поиграем след шоуто?

- Със сигурност не... и махни се от мен, ако обичаш...

- Хайде, де, сигурен съм, че ти харесва.

Започнах наистина да се плаша, когато усетих, че тежестта му вече не е върху мен.

- Разкарай се от нея, извратеняк такъв! - изръмжа Ейдриън ядосано.

Сърцето ми задумка. Изглеждаше като ангел на гнева. Това беше доста странно, като се имаше предвид, че се наричаше Дявола.

- Не мисля, че точно ти трябва да ми казваш какво да правя, Ейдри. Да ти напомня ли защо влезе в затвора?

- Ако не бях дошъл, сигурно щеше да извършиш това, заради което бях там.

 Какво? Какво, по дяволите, значеше това? Какъв затвор? Какво ставаше? В този момент имах мания по въпроса "какво". Изживях малък инфаркт. Погледнах Ейдриън с разширени очи. Изведнъж станах много любопитна за миналото му. Конър изпуфтя и си тръгна за мое облекчение. 

- Добре ли си? Направи ли ти нещо?

- Не, освен, че ме усука в отвратителните си обятия.

Той се намръщи и след това ме огледа обстойно.

- Изглеждаш... добре - каза спокойно той и си тръгна.

Чувствах се разгневена, неоценена от коментара му и опетнена от онзи мазник. А дори още не беше започнало шоуто.


***
Шоуто неусетно минаваше, а аз все още бях кълбо от гняв и нерви. Бях в отвратително настроение. Америка и Фейт оставаха без пари, а аз оставах без достойнство.

Дойде ред на груповия танц, тоест беше краят на шоуто за мое щастие. Но учудващо приковаха погледа ми, защото бяха наистина добре облечени. Носеха разкъсани дънки и разтворени ризи. Като цяло бяха доста естествени. Разбира се, Ейдриън привлече пръв вниманието ми, но се насилих да отлепя опипващия си поглед от него. Все пак той беше причината за яда ми, но не само.

Тогава забелязах този, който беше най-близо до мен. Мисля, че се наричаше Ник Магьосника. В същия момент ме осени идеята да накарам Ейдриънда ревнува. Не, че той щеше наистина да го направи. Просто, за да се почувствам аз по-добре. Станах и се приближих до Ник. Той се поспря леко, забелязвайки погледа ми, и се усмихна. Беше сладък. Извадих парите, предназначени за бара, и ги пъхнах в задния джоб на дънките му. Той се доближи и започна да танцува около мен. Не можех да не се почувствам специална. Тогава усетих нечий поглед върху себе си. Погледнах и видях, че Ейдриън ме гледаше с повдигната вежда. Изведнъж дойде и също започна да танцува около мен. Почувствах се страшно неловко, когато двамата започнаха да се отъркват в мен. Всички запищяха от мое име. Тогава чух нечий шепот в ухото си.

- Не биваше да правиш това.

Обърнах се и се озовах на два сантиметра от Ейдриън. Изведнъж светът спря. Всичко утихна и останахме само аз и той в нашия пашкул. Гледахме се втренчено. Бяхме толкова близо, че можех да забележа всяка подробност от лицето му - плътните му меки устни, красивия му нос, високите му скули, топлите му очи и най-невероятната пухкава коса, която изгарях да докосна. Бяхме се приближили още един към друг и можех да се закълна, че щеше да ме целуне, когато нечий вик прекъсна нашия миг. И това беше мазният Конър.

- Ще ви чакаме отново в неделя, дами... и тук-таме някой господин!

Докато се усетих, момчетата вече си бяха тръгнали, включително и Ейдриън. Останах разочарована, но какво можех да направя? Това си бях аз. Никога нямаше да предприема първата стъпка или да направя нещо необмислено.


* Vete a la mierda! (от исп.) - Майната ти!


Бележка от авторките:

Здравейте! Първо, благодарим за хубавите коментари и за това, че уважавате труда ни. Радваме се, че следите историята ни и се надяваме да наберем още читатели. Стараем се да качваме главите възможно най-скоро. Продължавайте да оставяте мнението и съветите си в коментарите ♥

ПС: Харесва ли ви новата корица?  ХОХО

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen2U.Pro