Фейт

Беше нощта след второто шоу, на което присъствахме и не можех да заспя. Мислех за това как Лео не ме погледна нито веднъж и как въобще не ми обърна внимание. Въпреки това се забавлявах да го гледам. И в същото време в главата ми се заформяше коварен план. Не, всъщност не беше коварен, а гениален. Когато излизах от бара, бях зърнала обява за търсене на персонал. Естествено това не убягна на моите хищнически очи. Това беше перфектния начин да опозная света на стриптизьорите и естествено... Лео.

И без това нямаше да мога да заспя, затова реших да звънна сега. Сигурна бях, че бяха будни. По очевидни причини. Набрах служебния им номер и чух мъжки глас:

- Конър Краля на нощта на телефона.

- Полицията е - избъзиках се аз.

Настъпи мълчание от отсрещната страна.

- Шегувам се. Обажда се момиче, което иска да кандидатства за работа при вас.

- Прати ми снимка на тялото си и ще преценя дали ставаш.

Сега пък аз замлъкнах. Да, бе! Да не бях луда!

- Ха-ха, шегувам се. Ела утре в бара в 12 часа на обяд - каза той и затвори.

След като легнах отново, заспах с мисълта за може би бъдещата ми работа... И какво ли всъщност щеше да представлява? Дали беше само сервиране...

***

Беше 11 и половина, а аз току-що се събуждах. О, не. Щях да закъснея! А за пръв път в живота си бях на интервю за работа.

Станах. Измих се набързо, нанесох лек грим и се облякох леко предизвикателно като за ден. Сложих мини потник и продрани на колената дънки. Навлякох кожено яке отгоре си. Черешката на тортата бяха червените ми високи обувки "Прада". Грабнах чантата си и тръгнах към бара.

След половин час бях там. Стоях смаяна. През деня изглеждаше дори по-великолепно. Лилавото искреше от слънцето и приличаше на бляскав диамант. Отпред нямаше охранител и направо влязох. Беше напълно различно от през нощта. Беше доста празно и светло и дори се създаваше леко уютна обстановка. Чух стъпки зад себе си. Обърнах се и видях Конър, който излизаше от стаичката, до която бяхме седнали снощи. Беше доста... облечен.

- Ти ли си кандидатката за сервитьорка?

Кимнах и той ме поведе към една от масите.

- По принцип интервюирам с Адриано, но в момента го няма, затова ще изчакаме Лео.

При тези думи вълнението ми се усили двойно. Тъкмо съблякох коженото си яке, когато чух познатия мъжки басов глас.

- Е, как върви интервюто?

- Дори не сме почнали. Чакаме теб.

Лео се настани пред мен... и изведнъж стана рязко, когато ме видя.

- Ти какво правиш тук? - шокира се той.

- Не бъди толкова груб. След малко може да е в леглото ти.

Погледнах втрещено Конър, но бързо се съвзех.

- Ще кандидатствам за сервитьорка.

- Не, няма - отсече Лео.

- Ти нормален ли си?! - опули се Конър.

- Няма да я оставя да върши това!

Че какво толкова й имаше на работата?

- Че, каква ти е тя?

При този въпрос дори аз зачаках отговора.

- Просто... не ми изглежда подходяща за тази работа.

- Не си ти човекът, който определя това - строго отвърна Конър и ми намигна. Лео изпуфтя и седна отново. Беше приел съдбата ми. Моята съдба.

- На колко си години? - попита ме Конър.

- 18.

- О, забравих. Името ти?

- Казва се Фейт - отвърна тихо Лео.

Конър го погледна любопитно, но не каза нищо.

- Работила ли си досега?

- Не, но мога да върша това-онова. Домакинската работа ми се отдава.

Лео се изсмя, не вярвайки.

- Ще сипваш на хората себе си ли?

Аз се изчервих, че помни тази моя ужасна реплика, а Конър се шокира.

- Какво? Вие вече и лафчета ли си разменяте?

- Продължавай - изръмжа Лео.

Конър се ядоса и му каза:

- Продължи ти.

Лео само това и чакаше. Наведе се напред и каза:

- Въобще знаеш ли какво включва тази работа?

- Да. Сервиране и отсервиране. Мисля, че мога да се справя с това.

- Мечтай си. Това е най-малкото, което ще правиш. Ще трябва да помагаш в избора на облеклото ни, да преценяваш чии номера да вземаш, да не приемаш подаръци...

При това за номерата коремът ми се сви, но реших, че просто няма да приемам тези за него.

- Супер, съгласна съм!

- Окей, сладурче, наета си - смигна ми Конър.

- Ти чуваш ли се?! Твърде е млада! И неопитна! И неподходяща! И...

- Пич, спри се, разбрах. Но тук аз съм шефът и аз решавам. Ясно?

- Не, но както и да е... - въздъхна Лео.

- А какво ще е заплащането? - попитах аз.

- Зависи от бакшишите. Тоест - никакво - засмя се Конър.

- Кажи ми, че се шегуваш - отвърнах аз шокирано.

- Ще вземаш 1/3 от парите на двама от нас. А ние печелим много - ухили се той.

- Добре, честита работа, аз тръгвам - измърмори Лео, а аз се направих, че не забелязвам. Все пак ме беше обидил. Защо му беше да се държи така грубо след това, което се случи между нас? Имаше химия...или само си въобразявах?

Бележка от авторките: 

 Благодарим ви за милите коментари ♥♥♥ Надяваме се главата да ви е интересна. Ще качим глава другия уикенд. Очакваме мненията ви в коментарите ^^ 

ПС: Какво мислите за плана на Фейт? Ще проработи ли според вас? И какво ще стане?  ^-^

ППС: Имената на Ник, Шон, Камерън и Дилън са сменени, можете да ги видите в каста. Решихме така, защото повече им отиват, а и това им бяха оригиналните. Надяваме се да не е проблем и да ви допаднат. :)