star_stone

Всички твърдяха, че ядрена война няма да има, че са отървали кожите. Ала на следващия ден, светът избухна в огън и жега, за да се разпадне на парченца от пепел и смърт. А после...Мракът и студът сковаха оцелелите, превръщайки всички в отчаяни, гладни, живи трупове. Но онези, които имаха достатъчно късмет да се окажат млади... Е, към тях съдбата бе "благосклонна".Земята бе превърната в кълбо от тъмнина и скитащи по улиците й същества, които никой и в най-смелите си кошмари не би искал да зърне. Но там някъде, в най-дълбоките брънки на нощта, се зараждаше неочаквана светлина. Светлина, която щеше да съедини съдби и животи, сила и надежда, в името на общото благо. Герои щяха се въздигнат от пепелта и да озарят небето в онези така жадувани багрила на деня...Героите на най-тъмните времена.cover by x-Unreal-x…

star_stone

ако ви се чете малко шит поезия, не бих ви изхвърлила ~¿~…

star_stone

~||Победител в The Glass Awards от @sserialkiller в категория "научен фикшън"||~ За едно дихание, за един миг може да получиш свободата, за която копнееш... Но на каква цена? И дали тя е търсеното избавление, или просто нечии други окови се готвят да се впримчат в теб? Един живот, заложен на карта. Едно момиче, презиращо живота и боготворящо небето. Смъртта, дебнеща на една пряка разстояние. Вселени, толкова много и толкова различни, преплитайки се във вихрушка от звезди и тъмнина. И едно момче на мотор, чиято мистериозност струи от него на талази. the amazing cover made by DEANSEXUAL…

star_stone

☄️open ☄️🌌тук ще намерите--->---> готови корици 🌌---> поръчки 🌌---> тук-таме някое предизвикателство 🌌 "all the beauty of the stars means nothing when life here on earth is so ugly" - Sabaa Tahir 🌌…

star_stone

*ВРЕМЕННО СПРЯНА*Три приятелки резервират заведение за вечерен рожден ден, но вместо пред изискания ресторант, който очакват, те попадат пред стриптийз бар. С влизането си те се озовават в един порочен свят и животът им се обръща в неочаквана посока..…

star_stone

*ЗАВЪРШЕНА*"Мамка му! Заради тежките торби, които нося, се хлъзвам и падам в снега. Този проклет мокър парцал. - Мразя снега. Мразя зимата и шибания студ. Мразя Коледа, мразя ги, мразя ги... - Уоу, има ли нещо, което не мразиш? Изпищявам. Какъв е този глас? Откъде, по дяволите, идва?! Около мен няма хора и аз изтръпвам не само заради пропилия се през дрехите ми сняг. Обръщам си главата и с ужас забелязвам, че до сянката ми има втора. Вдигам поглед и виждам най-странното нещо на света."…