* ГТ Катрин *

- Искам да намерите това момиче. - казах аз. - Името ѝ е Елиза.
Кьонгсу взе снимката и се доближи до прозореца. Преди да скочи след другите двама каза:
- Ще се върнем след няколко дни, за да ви съобщим до къде сме стигнали с търсенето.

* ГТ Елиза*

Вървях с бързи крачки към залата за събрания на учениците ми. Седемте идиота едвам смогваха на темпото. Все още не знам кой ги изпрати там. Само да разбера кой е!!!! Айшшшш!!!!  На този някой ще му се види тесен двореца.

Стигнахме до врата и аз влязох вътре с гръм и трясък. Веднага след като ме видяха момчетата станаха и се поклониха.

   -Здравейте, Ваше Височество!
   - Нали ви казах да не ме наричете така. Седнете. - усмихнах им се. - Спомняте ли си за седемте идиота за които ви разказвах?
   - Да. -отговориха всички заедно.
   - Ето ги и тях! Момчета, това са идиотите. - обърнах се към  Джънгкук и останалите и им дадох знак да влязат.

*ГТ Джънгкук*

Стигнахме до поредната врата. Леле, Елиза не знае ли какво е бавно ходене!? Краката ме болят.

Елиза влезе през врата с гръм и трясък. Веднага след като я видяха, стоящите вътре момчета се изправиха и поклониха. Тя ги поздрави с усмивка.  Отдавна не я бях виждал да се усмихва така. До колкото разбрах всички ни познават, нищо че за пръв път идвам тук.

Елиза ни направи знак да влезнем. Ние сме спогледахме и плахо стъпихме през прага на стаята. Всички ни гледаха втренчено. Добрееее....Да кажем, че не искам да знам какво е разказвала Елиза за нас.

  -Какво седите и гледате като заклани кокошки? Айде сядайте и да почваме. 

Тишината, която така ми харесваше беше развалена от все още ядосаната Елиза. Останалите момчета в стаята се засмяха.
Ние бързо се настанихме на местата си. Джимин хьонг трябваше да седне до Елиза. Пожелавам му успех. Ако се отърве само с някоя синка ще му завиждам. 

   -Така...Момчета аз малко сгафих и сега съм наказана да тренирам тези мързеливи идиоти. От мен се иска да ги направя хора, който са способни поне да държат меча правилно. Даже още по-точно ще бъда бавачка на група бебета. Искам от вас да ми помагате, защото не съм сигурна колко от тях ще оцелеят след това - Елиза се обърна към нас и ни изгледа на кръв. -Сега обратно към тренировките. А вие...- тя отново се обърна към нас. -След мен. Само е по-бързичко.

   -Еееееее...Пак ли? Къде ще ни мъкнеш този път?- Йонги хьонг попита с раздразнен тон.

   -Мин Йонги! Не си мисли, че ми е много приятно да сте тук и да ви гледам след мързеливите задници! Затова сега стани от стола и ме последвай и без да ми се оплакваш! Не мисля, че имаш право да се оплакваш в момента!

   -Аз какво съм ти виновен! Нали сама си се докарала в това положение!

   -Да така е. Но нали се сещаш, че щом сама съм се докарала в това положение, трябва и сама да се измъкна. Така ще си вдигни кльощавия задник от стола и ме последвай.

***************************************************************************

Извинете за забавянето хора!! Не знаем дали някой изобщо вече го чете, но ще се радваме да гласувате и коментирате ♥