***Г.т.Хьок***
Облякох първите официални дрехи, които намерих и се качих в каретата при омма.
Тръгнахме и по едно време тя ми бутна някаква кутия е ръцете.
- Какво е това? - обърнах се към нея очуден.
- Подаръкът ни за принц...- започна тя, но аз и го тикнах в ръцете набързо и пак се загледах през прозореца на каретата.
- Хан Санг Хьок! Прекаляваш! - развика се и завъртях очи.
Днес нямаше как да стане по-зле!
- Защо просто не му го дадеш ти? - обърнах се ядосан към омма.
- Какво ще ти стане като ти му го дадеш? - отвърна ми.
- Много неща! - изнервих се още.
- Ти ще му го дадеш! - пак го тикна в ръцете ми, но аз го отблъснах.
- Широ/Няма;Не искам/! - извиках.
- Ще...- тикаше кутията в ръцете ми настоятелно.
- Широ!
- ...Му...
- Широ!
- ...Го...
- Широ!
- ...Дадеш!
- ШИРОООО! - извиках и хвърлих кутията на пода на каретата.
- Държиш се като дете! Спри веднага! - крещеше ми омма.
- Добре...- започнах.
- Най-накрая...- облегна се назад и въздъхна успокоено.
- ...но ако ме оставиш да не ходя. - довърших със сериозно изражение.
Тя ме погледна опулено.
****Неутрален разказвач****
Улицата беше тиха и мрачна.
- Айгу, всичко ме боли...- изведнъж се появи един възрастен мъж, подпиращ се на бастун - Не може така! Толкова съм стар! Не мога да работя вече!
Човекът вдигна очи напред и забеляза красива карета, водена от 2 бели коня и добре облечен кучеяш.
- Яя, каква красота...- старецът се приближи до пътя, за да види кой е в каретата и скоро тя наближи.
- САНГ ХЬОК! ЧУНГБУНХИ
/Достатъчно/! - изкрещя силно някаква жена и човечецът падна на земята.
- Яя, инфаркт ще получа! Как може някой да крещи толкова силно? - заклати глава стареца - НАМАЛЕТЕ ДЕЦИБЕЛИТЕ, КРЕЩЯЩА ЖЕНО! - извика след каретата и въздъхна.
***Г.т. Хьок***
- Ето! Чуваш ли? И околните не са съгласни с теб! - усмихнах се победоносно, когато омма се стресна от гласа на някакъв възрастен човек от отвън.
За пръв път чуваше някой да и прави забележка и да се обръща към нея с "Крещяща жено". Но макар и да ми беше майка, бях благодарен на човека, който я накара да млъкне. Ако някой ден го открия ще го възнаградя много добре!
- Спри да упорстваш! - проговори тя, явно преодоляла шока си.
- Арасо! - въздъхнах.
- Джинджа/Наистина ли/? - усмихна се омма.
- Аня/не/! - усмихнах се.
- Омо, защо Бог ме наказа с такъв син...С какво го заслужих? - погледна към тавана на каретата и се хвана за главата.
- Наказал те е? По-скоро те е възнаградил с красив, атрактивен и талантлив син! Мен ме е наказал с такава креслива майка! - отговорих засегнат.
- Айгу, айгу...- заклати глава омма.

Скоро слязохме от каретата и омма подаде помпозната покана за рожденния ден на принц Глезльо на единия страж. Той я прочете и и се усмихна мазно.
- Госпожо Хан, радваме се, че ще уважите рожденния ден на принц Ча Хак Йон. - започна другия.
- По-скоро принц Ча Глез Льо...- промълвих между две изкашляния.
- Извинете, господин Санг Хьок? - повдигна вежда стража.
- Стига! - скастри ме шепнейки омма, като ме настъпа по крака с острото си токче.
- Ая! - възкликнах и стиснах очи от болка.
- Gwenchana/Добре ли сте/? - приближи се другия страж притеснено.
- Geuneun gwaenchanh-a! Kaja!
/Добре е! Хайде/! - отговори вместо мен тя и докато се усетя ме дръпна след себе си по пътеката.
Влязохме в двореца и изведнъж бяхме избутани от няколко човека. Най-отпред вървеше страж на средна възраст с почервеняло като домат лице. Дали не се задушаваше? Имах чувството, че тази униформа отдавна не е в неговия размер. Така ли се грижи кралското семейство за пазачите си? Айш, още едно доказателство, че този надут лигльо, дето се нарича принц е само въздух под налягане.
Та след него вървяха още двама стражи и държаха за ръцете някакво момче с раздърпани дрехи и черна коса. Чакай малко...това не е ли оня чалнатия дето ме заведе при Ин Ра?
Тц, тц...кой го знае в какво се е забъркал...
***Г.т. Хак Йон***
Какво за бога стана с тортата? Официалната вечеря почти приключи, но трябваше да изпълня церемонията с разрязването на тортата, за да започне развлекателната програма. Хората ставаха нетърпеливи, същото важеше и за мен.
- Къде е Чои Мо Ра? - попитах То Ру, но той повдигна рамене.
- Айгу, какво става в кухнята? - обърнах се към Му Шу, който току що се върна задъхан и червен.
- Тортата...няма я! - развика се и очите ми се разшириха.
- Какво?! - извиках.
- Някой е откраднал тортата! - продължи ниския съветник.
- Как е възможно?! Та това е кралската кухня! - включи се омма.
- Знам, кралице, но я няма! - обърна се към нея Му Шу и лицето му придоби цвят на нещо средно между червено и лилаво.
- Кой се усмелява да краде от кралската кухня?! - чух гласът на аппа зад себе си и се стреснах.
Ще хвърчат глави.
- Смятам, че е вътрешен човек...- започна съветника, но когато видя убийствения поглед на баща ми млъкна и погледна към земята.
- Ваше Величество! - вратите на балната зала се отвориха широко и трима стражи влязоха, като двама от тях носеха момче с раздърпана униформа и синьо лице.
- Какво става тук, Джу Хин? - баща ми тръгна към тях - Кое е това момче?
- Джон Джънг Кук, отговорен за кражбата на тортата от кралската кухня за рожденния ден на негово Височество принца. - отговори стражът и се отдръпна, а другите двама хвърлиха момчето на пода.
Колкото и ядосан да бях, признавам, че това беше едно от най-нелогичните престъпления, на които съм ставал свидетел. Но проблема не беше малък. Аз бях принцът. Кой знае какво ще заразказват хората на сутринта.
"Рожденният ден на принца без торта!".
- Не е виновен! - чух добре познат глас, след като вратата се затвори.
И беше не на кой да е, ами на онзи недорасъл идиот Хан Санг Хьок.
- Ти пък какво правиш тук? - намръщих се и отидох до него - Не си спомням да съм канил неандерталци на това изискано събитие. - усмихнах се с презрение.
- Омо, така ли се обръщаш към "поданиците си"? - ухили се онзи.
- Питам те какво правиш тук! Не сменяй темата! - изръмжах.
- Айгу, някой се ядоса! Спокойно, пуяк, кралят ни покани...а и не съм тук по собствено желание. - намигна ми и подсмръкна.
Как смее да ми говори така?!
Вече бях достатъчно изнервен и затова го хванах за яката на ризата, гледайки право в очите му.
- Тогава защо не си отидеш? - казах през зъби.
- Защото в момента си на път да пропилееш живота на момче, което денонощно защитава твоя с цената на своя, надувко такъв! - отговори ми пикльото, но колкото и да го ненавиждах имаше право.
- Хан Санг Хьок, как смееш да се месиш в делата на кралското семейство? За кой се имаш? - пристъпи напред баща ми и тръпки ме побиха при думите му.
- За човешко същество с права! - отговори смело лапето.
- Колко трогателно! Вижте колко е смел само! - аппа го посочи и огледа лицата на гостите - След като си толкова храбър и за теб е важен живота на този младеж, имам едно предложение за теб.
Санг Хьок ме погледна и го пуснах. Той пристъпи напред към баща ми.
- И какво е то? - проговори, гледайки краля право в очите.
- Предложението ми е живот за живот. Спасяваш неговият, като жертваш своя. - усмихна се самодоволно баща ми и очите ми се разшириха.
Тази зла страна от него, толкова я мразех! Надявах се, че просто сплашване самохвалкото, за да го накара да млъкне.
Само че бях изненадан от отговора.
- Добре! - отговори Санг Хьок и всички в залата изпищяха изплашено - Направете го, Ваше Величество!
- Така да бъде! Стража, отведете го! Ще бъде изгорен на клада още тази вечер! - отговори баща ми.
- Ваше Величество, моля ви, недейте! - Хан Ю Ри коленичи пред баща ми - Недейте да слушате глупостите на сина ми!
- Не, омма! Нека да стане така! Нека моята смърт е пример за всички тези хора, които са негови поданици! Нека всички помнят, какво е отношението на краля към тези, които уважават справедливостта и имат воля да му се опълчат! - обади се Санг Хьок все още в ръцете на стражите.
- Махнете я от тук! - баща ми се обърна към други двама стражи и те вдигнаха Хан Ю Ри, махайки я от пътя му.
- Отведете го! Нека разбере какво става с тези, които не знаят кога трябва да си държат езика зад зъбите! - обърна се краля към другите стражи - Отведете го!
Баща ми тръгна след тях. А аз просто стоях вцепенен на мястото си. Какво да правя?
- Ето го вашият крал! Той ви защитава от враговете, а всъщност е най-големият ви враг! - извика момчето.
- Достатъчно! И до клада няма да стигнеш жив! - ядоса се баща ми и извади меча си от ножницата, като го насочи към Санг Хьок - Сега ще си платиш за всичките си глупости! Умри! - и замахна.
- Не и докато аз съм жива! - изведнъж острието се озова на врата на баща ми и го държеше човекът, от който най-малко очаквах подобно нещо.
- Ин Ра...дълго време мина...- усмихна се кралят.
Хейо! Та ето я и новата глава! Надявам се да ви харесва, а ако е така знаете какво да правите! Нещата доста се промениха, а какво ще стане с Ин Ра, Хьок и Джънг Кук?
Скоро ще разберете!
Saranghae!♥️