Събудих се от мириса на гофрети и отворих бавно очи, неразбиращо.
Намирах ср в стаята на родния си дом. Този, който преди няколко месеца демоните на Лий Канг разрушиха напълно. Но как? Добре си спомням къде се намирах преди да затворя очи!
- Рейчъл! - чух писъкът на малката си сестра Мелъни и скочих от леглото си, тичайки с все скорост по стъпалата към кухнята, чудейки се какво ли се случва с нея.
Но когато се появих в кухнята я видях как се смее весело и нямаше никакъв признак да е нападната или наранена от нещо.
- Ето я! - усмихна се още по-силно детето и слезе от столчето си до барплота, втурвайки се към мен за прегръдка - Толкова ми липсваше!
Макар и да не осъзнавах как е възможно всичко това, без да се замисля я прегърнах силно и сълзи на щастие потекоха от очите ми.
Моята малка Мелъни!
Толкова време мина, толкова неща се случиха, че дори не бях забелязала колко ми липсват тя и родителите ми!
Изведнъж чух как врата на хладилник се затваря и отворих очи стреснато.
- Я виж ти, спящата красавица се събуди! - Кастиел ме гледаше развеселено, облечен в долнище на пижама и обикновен сив потник.
Но какво правеше той тук? Не намирах връзката между всичките тези събития, стоях безмълвно, наблюдавайки го, докато все още гушках Мелъни.
- Как иска моята принцеса да яде своите гофрети? С шоколад? Или пък ванилов крем? - той се приближи към мен и ме целуна по челото, докато аз се взрирах слисано в нищото.
- С шоколад и ягоди! Така ги обича най-много! - засмя се сестричката ми и ме целуна по бузата.
- Мирише толкова вкусно! - чух гласът на майка ми и се обърнах светкавично.
Тя и баща ми слязоха по стъпалата, навлечени в домашни халати и ми се усмихваха сънено.
- Миличка, със сигурност готвенето му е една от многото причини защо се омъжи за него! - засмя се баща ми и дойде при нас, като го потупа по рамото похвално.
Чакай малко! Омъжила?
- Няма ли да кажеш нещо, скъп? - Кас обърна лицето ми към себе си и ме погледна очудено.
За всичко това имаше само едно обяснение! Това беше просто сън! Нали така? Няма какво друго да е!
И макар ситуацията да ме изненадваше, реших че ще се пусна по течението на ръката и ще си внуша, че това е реалност...поне за няколко мига исках да се почувствам като нормален човек, с най-обикновен човешки живот, където не се биех с демони за благото на другите!
И въпреки всичко това бе просто сън, нищо от това което направех нямаше да има значение!
Погледнах го в топлите сини очи и се усмихнах, след което долепих устните си до неговите.

*** Г.т. Джънг Кук ***
Събудих се от лекият полъх, заради който нещо леко и нежно попадна на устните ми.  Отворих бавно очи и се протегнах да взема розовото листенце от черешовото дърво, взирайки се продължително в него, след което го отместих от погледа си и забелязах прекрасното синьо небе над себе си, върху което пухкави облаци образуваха различни форми, а нежните стръкчета на тревата галеха ръцете ми, докато лежах.
Къде се намирах? Дали това беше раят?
Изправих се бавно в седнало положение и подпрях ръце на коленете си, оглеждайки красивото място.
Пред погледа ми слънцето се отразяваше в леките вълнички на спокойното езерце, карайки водата да блести като диамант, а малко по-нататък се намираше дървено мостче, по което да се предвижиш до другия бряг на езерото, където се намираше и голямото черешово дърво, растящо там от векове.
Затворих очи за кратък момент и вдишах дълбоко.
Знаех къде се намирам!
Изправих се и се обърнах, наблюдавайки уютната къща, където се родих и прекарах детството си. Където произнесох първата си дума, направих първите си стъпки...и убих първият си демон. Където загубих родителите си, където за последен път видях малката си сестра, преди да изчезне безследно.
- Джънг Кук! - извика момичешки глас и моментално се обърнах кум другият бряг на езерото.
Ана стоеше под сянката на четешовото дърво и ми се усмихваше, а до нея....стоеше Джин Ри, малката ми сестра - Не си ми казвал, че имаш сестра!
Стоях и ги наблюдавах с разширени от шок зеници. Не бях виждал образът и от последният си кошмар!
- Джин Ри, няма ли да кажеш здравей на оппа? - попита я дружелюбно Ана, а сестра ми вдигна поглед към мен.
Кожата й беше пребледняла, а очите й...бях червени!
Вкамених се, докато наблюдавах как Джин Ри се издига във въздуха, обгърната от черна светлина, а небето потъмня. От облажите застрещяха светкавици, звучащи като демонични писъци, а докато се усетя нямаше и помен от меката зелена трева, сега стоях на черна твърда земя, по която минаваха големи процепи, вливащи се в реката между бреговете, изведнъж превърнала се в поток от гореща лава. Нямаше и помен от красивите розови листенца черешовите дървета, сега от изгбилите им клони извираха пламъци.
Какво се случваше?!
Накрая черната светлина изчезна, а Джин Ри стъпи на земята, само че се беше превърнала в свиреп вампир, изглеждащ на моите години.
- Джънг Кук! Какво се случва тук?! - изпищя уплашено Ана, привличайки обратно вниманието на сестра ми.
Джин Ри се обърна за последно към мен, усмихвайки се злокобно, след което приклещи в хватка Ана и оголи врата и.
- НЕ!!! - изкрещях и понечих да тръгна по моста над лавата, но в момента, в който стъпих на него, той се срина в лавата, правейки невъзможно преминаването ми на другия бряг.
- Кажи сбогом на малката си нефилимка, братко! - извика сестра ми, след което ми се усмихна, показвайки вампирските си зъби, чийто краища бяха почернели, а после ги заби във врата на Ана, отравяйки я.
И вече знаех, че това далеч не е обикновен кошмар. Знаех защо заспах в своят капан. Всеки сън, сънуван в клопката на демоничното дърво беше реалност в илюзията.
И Ана беше отровена в сънят си, от собствената ми сестра.
Какво щях да правя сега?