***Г.т. Рейчъл***
С Клара стигнахме по-късно на летището, поради задръстване. По най-бързият начин взех куфара си и влязох в терминал 1, следвана от приятелката ми.
Изведнъж потърсих пакета с билета си. Не беше там!
- Билетът! - изплаших се - Стой тук! Отивам да го потърся! - и побягнах навън.
Навън валеше, затова си сложих качулката.
Отключих колата и взех пакета, успокоявайки се, че няма да си изпусна полета.
Тръгнах да се връщам и тогава видях как един демон напада беззащитен човек. Като ловец на сенки бях длъжна да го спася!
Затова извадих колта си.
- Доран! - извиках, за да задействам адамасовите куршуми и се прицелих в адското създание.
Бях точна и то започна да изчезва с дим и неприятна миризма. Тръгнах към човекът, но когато видях лицето му, замръзнах на място.
Това беше Кас! Какво правеше в Париж?!
Докато се усетя вече бягах обратно към терминала, надявайки се, че не ме е последвал.
- Рейчъл, какво стана? - разтревожи се Клара, но аз игнорирах въпроса и и тръгнах към чекирането, теглейки куфара си.
- Ако някой те попита, не познаваш момиче на име Рейчъл Колт! - казах и и я прегърнах - До виждане, Клара! 
Дадох куфарът си и се запътих към самолета.
Щом излетяхме си сложих слушалките и се опитах да заспя, но мислите ми се блъскаха хаотично в главата ми.
Защо?! Опитах се да си тръгна! Защо ме е последвал тук?! Не исках да говоря с него! С мъка си спомних онзи момент, в който сърцето ми се разби на парчета.
***
Онова червенокосо момиче се отдели от Кас, а аз стоях и гледах в шок, докато стлзите ми бавно се стичаха от очите ми.
- Коя си ти? - промълвих тихо.
- Аз съм Троя Файър! - отговори усмихвайки се и прегърна Кастиел.
Изтрих сълзите си, но идваха още и още!
- Не си ли и казал? - тя погледна към Кас.
- К-какво да ми каже? - погледнах я.
- Ние сме заедно! - усмихна се.
Само от потвърждение имах нужда. Вече бях напълно сигурна. Как можеше да съм толкова глупава? Мислех, че Кас е различен, но се оказа поредния женкар.
Отново изтрих сълзите си и се опитах да се усмихна.
- Е, поздравления! - казах и погледнах измамнила пред себе си - Щеше да е по-добре да ми кажеш, че вече имаш приятелка...- и с тези думи побягнах към стаята си.
- Рейчъл! - чух го да вика, а после заудря по вратата на стаята ми, която секунда по-рано бях заключила и се свлякох до нея плачейки.
В този ден взех решение, че ще стоя далеч от Кас и всички! Щях да започна на чисто!
***
Споменът ми причини още болка. Защо ме последва, Кас?
- Добре ли сте? - попита ме стюардесата и тогава усетих сълзите на лицето си.
Изтрих ги с ръкава на блузата си и се усмихнах фалшиво.
- Не, просто нещо ми влезе в окото. - отговорих.
Обърнах се към прозореца. Небето беше толкова красиво!
От всичките си минали и предстоящи пътувания се вълнувай най-много за Сеул! Когато Кия ми се обади за рожденния ден, ми каза, че ми е взела билет първа класа + пропуск зад кулисите на предстоящия kpop фестивал, като подарък и аз буквално се разпищях. Даже Жоайоз дойде до стаята ми и ме попита дали съм добре!
Не можех да повярвам, че ще видя на живо любимите си групи!
Самолетът ми трябваше да кацне в 16:10ч корейско време. А фестивалът започваше в 20:00ч, така че имах време да поспя и да се оправя.
След като се разбра, че няма да заспя скоро, извадих книгата си от чантата.
Беше първата книга от новата поредица за ловците на сенки, наречена "Тъмни съзаклятия" на Касандра Клеър, а книгата - "Лейди Полунощ". Стана ми смешно, че благодарение на Касандра Клеър бях научила всичко за ловците на сенките, преди да разбера, че те наистина съществуват и че аз съм една от тях!
В книгата се разказваше за Емма Карстерс и Джулиън Блекторн, парабатаи, които се влюбват.
И при истинските ловци на сенки беше забранено, защото силата от връзката между двамата се увеличаваше щом станеше и романтична, а това би било пагубно за целия свят. Аз нямах такива проблеми. Все пак нямах парабатай още. А и да имах, предполагам, че щеше да бъде момиче, защото вече не можех да се доверя на момчета. В целият си живот се бях доверила само на двама - единият бе Кристиан, който за малко да ме блъсне от покрив, а другият бе Кас - който не спомена факта, че си има друго гадже, преди да бъде с мен.
По едно време очите ми започнаха да се затварят, докато четях и реших да поспя малко.
Обърнах се към прозореца и подложих ръце под главата си.

Когато се събудих небето беше светло.
- Извинете, след колко време кацаме? - попитах стюардесата.
- След 30 минути! - отговори ми.
Доходи ми се до тоалетна и тръгнах на там. Пред мен минаха момиче с дълга руса коса и мъж с черна. Момичето носеше страшно оскъдни дрехи и имаше много бледа кожа.
Съсредоточих се и я разпознах. Вампир!
Затичах се към охраната на самолета и зашепнах.
- Вампир при тоалетната! Разделете я от жертвата и ме покрийте! - казах им, показвайки руната на ръката си.
Те отреагираха бързо и тръгнаха на там, а аз ги последвах.
- Извинете, но получихме информация, че разполагате с огнестрелно оръжие на борда на самолета! Моля, да ни последвате! - каза единият на английски и дръпнаха очудения господин.
- Ще се видим след малко...- каза му вампирската и прокара нокът през лицето му и видях как зъбите и леко потрепнаха - Ще се върнеш...нали?
- Да! - закима, докато го отвеждаха.
Сега беше мой ред да свърша работата си!
Извадих камата от вътрешния джоб на якето ми и се скрих зад една синя завеса.
Тя се огледа, а после предните и зъби се удължиха. Очите и почервеняха и тя се храна за вратата, за да пази равновесие. Беше видимо гладна, а току що и бяха отмъкнали храната.
И това беше в разрез със Съглашението! Особено пък в самолет!
Обърна се и тогава пристъпих в действие.
- Терон! - нарекох камата си и тя лумна, а докато вампирската се обръщаше я хванах и опрях камата в гърлото и.
- Какво си мислиш, че правиш? - попитах я.
- Нефилим! - изсъска, а адамасът опари кожата и.
- Храниш се с пътници в самолета? - повдигнах вежда - Знаеш правилата на Съглашението!
- Майната му на Съглашението! Ще ям каквото и когото си поискам! - извика и с бързо движение я поведох към един прозорец, преди завесата от която започваха седалките с пътници.
От кожата и започна да се издига пушек.
- Махни ме от тук! - изхриптя.
- Кое предпочиташ заради думите си? Камата или слънцето? - попитах студено.
Нямаше да седя и да гледам как отнема живота на мунданите!
- Избирай! - повторих.
- Камата! - отговори и я наръгах.
Тялото и щеше да стане на пепел до минута, огрявано от слънчевата светлина.
- Моля всички пътници да се върнат по местата си! Предстои кацане! - чух гласът на стюардесата и след като прибрах обратно камата си се върнах на седалката си.
Самолетът започна да се спуска надолу.
След като кацнахме си взех ръчния багаж и забелязах погледа на двамата охранители. Кимнах им и слязох от самолета.
Скоро взех и куфарът си, а когато тръгнах да излизам, видях момче с маска покриваща почти цялото му лице, държащо табела с моето име. Идолите носеха такива маски!
Отидох при него.
- Здравей! Аз съм Рейчъл Колт! - протегнах ръка, усмихвайки се.
- Аньонг! - поздрави тихо и тръгна, без да ми се представи.
Последвах го до колата му.
Той качи куфарът ми в багажника, а после и двамата седнахме вътре.
Щом излязохме от паркинга на летището, момчето свали маската си.
- Джимин?! - извиках шокирано.
- Значи и ти си ми фенка? - завъртя очи, усмихвайки се.
Говореше перфектен английски!
- Не! Т.е. Да! Ох! - хванах се за главата.
- Последно? - повдигна вежда.
- Да! Но не луда фенка! - побързах да го предупредя.
- Арасо/ясно/...- кимна.
- Значи и ти си нефилим? - попитах.
- Всички от групата ми сме. - отговори ми - А групата е прикритие.
- О! - схванах.
- Разбрах, че имаш специален пропуск за фестивала довечера...- започна.
- Да! Още не мога да повярвам! - радвах се много.
- Яя, ти май си голям kpop фен, а? - засмя се.
- Идея си нямаш колко голям фен съм! - съгласих се.
- Е, Рейчъл Колт! Добре дошла в Сеул! - обяви и погледнах напред.
Високи сгради, много хора и големи екрани. Най-сетне бях в Сеул!

- Пристигнахме! - извести ме Джимин и погледнах напред.
Техният институт изглеждаше доста по-модерно от нашият! Искам да живея тук!
- Харесва ли ти? - попита ме.
- Определено! - отговорих, взирайки се във високата сграда на института.
- Да влезем? - предложи ми.
- Добре! - отвърнах.
Извадихме куфарът ми от багажника и тръгнахме към масивната врата.
- Рейчъл! - една жена ме прегърна силно.
- Това е Джия...- информира ме Джимин - ...майка ми...
Когато я погледнах очите ми се разшириха. Все едно гледам Кия!
Не ми беше споменала, че сестра и е и нейна близначка!
Но косата на Джия беше подстригана до рамената и имаше равен бритон.
- Как си, миличка? - усмихна ми се жената.
- Ам, добре? - засмях се.
- Шуга! Веднага ми върни телефона! - изкрещя някой и погледнах към коридора на втория етаж.
- Широооо/няма/! - отвърна му другото момче и тогава ги познах.
- Mianhae /извинявай/! - извика ми Джин, след като се блъсна в мен, преследвайки Шуга.
- Момчета! Държите се като малки деца! - каза им Джия.
- Г-жо Парк...- започнах.
- Яя, казвай ми просто лельо! Чувствам се стара като ме нарекат госпожо! - прекъсна ме - Джънг Кук-а! - извика и едно момче се показа на стълбището.
- Да, аджума? - проговори, а на мен ми омекнаха краката.
"Куки оппа!" - изпищя вътрешното ми аз.
- Моля те, заведи Рейчъл до стаята и! - отвърна му.
Той дойде до мен и се усмихна, а аз си почервенях от срам.
- В Америка са бели, а не червени, нали? - промълви.
- Джънг Кук-а! - Джимин го плесна зад врата възмутено.
- Ая! - възкликна момчето и сложи ръка на удареното място.
- Стига приказва и и помогни! - обади се Джия - Хайде, сине! - и тръгна на някъде, но преди да се качи ме погледна - След като си починеш и се оправиш ела в кабинета ми! - и тръгна.
Джънг Кук взе куфара ми и тръгна към асансьора.
Стаята ми беше на третия етаж . Беше страхотна, а леглото изглеждаше толкова меко и приканващо те да си легнеш в него!
Кук остави куфара в стаята и си тръгна.
- Меко! - възкликнах, хвърляйки се на леглото.
Заспах за секунди!

- Рейчъл? - отворих очи.
Едно момиче стоеше пред мен и ме гледаше любопитно.
- Коя си ти? - изправих се стреснато.
- Чои Ом Ем! - протегна ръка към мен.
Изглеждаше дружелюбна! Можеше и да станем приятели!
***Г.т. Кас***
- В името на Ангела! - извика Мишел, когато колата спря на сантиметри от мантинелата - Защо се разкрещя така?!
- Обърни колата! Веднага! - разтресох ръката му.
- Но защо?! Какво те прихваща?! - отвърна ми.
- Сега слушай какво тъп, изрусен французин! - хванах го за розовата риза и му се узъбих - ПЪТУВАХ 10 ЧАСА ДО ТУК, ЗА ДА Я ОТКРИЯ, А В МОМЕНТА ТЯ ЗАМИНАВА ЗА НЯКЪДЕ! ВЪРНИ МЕ НА ПРОКЛЕТОТО ЛЕТИЩЕ ИЛИ НЯМА ДА МИ МИГНЕ ОКОТО ДА ТЕ ИЗПОЛЗВАМ ЗА МИШЕНА ЗА ТРЕНИРОВКИ, ЯСНО?!! - изкрещях и го пуснах.
Онзи бързо хвана кормилото, обърна и подкара бързо към летището.
Щом стигнахме по най-бързият начин слязох от колата, все още обнадежден, че ще я хвана, но щом видях излитащия самолет и последната ми надежда угасна.
Тя замина. Изпуснах я! Отново!!!
Върнах се в колата тъжен.
- Какво стана? - попита ме.
- Тръгвай към института! - изръмжах и Мишел запали двигателя.

Когато пристигнахме веднага тръгнах към кабинета на Жоайоз.
- О, ето те и теб, задник! - ухили се.
Приближих се и ударих по бюрото му.
Бях бесен!
- За къде замина Рейчъл? - процедих през зъби.
- Няма да ти кажа! - скръсти ръце.
- Хайде де, Жоайоз! Дойдох в Париж заради нея, а тя е заминала!
- Не иска никой да знае!
- Кажи ми де!
- Няма!
- Кажи ми!
- Няма!
- Ще ти уредя среща със Селина Белани!
- Няма да стане!
- Хайде де!
- По-добре върви да поспиш!
- Не ми се спи! Искам да намеря Рейчъл!
- Късмет! Няма да стане скоро! - и най-безцеремонно излезе от кабинета, оставяйки ме сам.
- Да му се невиди! - извиках - Какво ще правя сега?
***Г.т. Рейчъл***
Ом Ем ми разказа за фестивала, а после ми помогна да се наглася. Облякох къса червена рокля с дантелени ръкави, а бретона си разделих и навих с маша.

Вече бяхме в хотела, където се провеждаше събитието.
Показахме пропуските си и ни пуснаха зад кулисите. Щях да се запозная с най-големите си идоли! Не че днес не се запознах с едно от тях!
Мислех, че днес отново щях да се държа като мундан, но когато бяхме зад сцената всичко се промени.
Изведнъж нещо ме блъсна на земята, а когато погледнах изпаднах в шок.
Бях повалена от върколак! Не можех да стигна оръжията си, а той заплашваше да ми откъсне главата!
- Бекхьон! Аня! - извика някой, а когато отново погледнах в очите на вълка, той започна да се променя, а накрая получи фигурата на един от моите любими идоли.
Бекхьон от ЕХО!
Какво трябваше да означава това?
Хейо!
За пръв път се опитвам да смеся два от стиловете, в които най-често пиша - фентъзи и фен фик. Надявам се да ви е харесала главата, гласувайте и коментирайте (понеже вашето мнение е страшно важно за мен!)! Извинявам се, ако главата не ви е допаднала!
Обичам ви!