*** Г.т. Ана ***
- Ана... - Джънг Кук се изправи в седнало положение, а аз седнах на леглото и оставих какаото на нощното шкафче.
- Джънг Кук...толкова съжалявам, че пострадахте така заради мен! Аз... - не успях да довърша.
Той просто ме придърпа към себе си и ме целуна. Отчаяно, страстно, дълго...
Отърсих се от шокът и отвърнах на целувката му. Не знаех какво да правя преди това. Чувствах, че има някаква химия между нас, но толкова много неща се случиха за кратко време и не знаех дали сега е времето да си позволя да се влюбвам.
Прекъснахме целувката и се погледнахме. Видях как надеждата напуска очите му, след като отдръпнах ръката си от неговата.
- Извинявай, не трябваше да те притискам...Но след всичко, което се случи толкова се страхувах, че си в опасност и че ще те загубя, а не бих го понесъл... - вярвах на думите му!
- Джънг Кук, аз...не знам какво да правя...Не съм сигурна, че ставам за ловец на сенки и не мога да си представя как убивам ежедневно демони и долноземци...- избухнах в сълзи - Та аз не бих убила и паяк, камо ли същество по-голямо от мен самата!
Изненадващо той започна да се смее.
- Какво смешно казах? - подразних се, но той просто ме прегърна и целуна по челото, карайки ме да забравя какво съм мислела да кажа.
- Толкова си сладка! Толкова...чиста и добра! Може би затова...съм влюбен в теб... - Кук погледна към прозореца засрамено и въздъхна тежко, затваряйки очи - Съжалявам, пак го направих...
Изтрих сълзите от лицето си и го накарах да ме погледне.
- Всъщност...нищо не пречи да опитаме... - усмихнах се леко, а той се опули шокирано насреща ми.
- Наистина ли? - попита ме сериозно.
- Да...пък и трябва да се науча да бъда ловец на сенки...а кой би ме тренирал по-добре от гаджето ми? - след като осмислих края на изречението си се изчервих като домат.
- Гаджето ти, а? - Кук избухна в смях.
- Не ми се смей! Достатъчно неловко ми е! - пернах го през рамото.
- Не помня да съм се съгласявал да ти бъда гадже... - стана сериозен и се вкамених - Шегувам се! Глупак да съм, ако ти откажа!
- Хич не беше забавно... - изпуфтях и погледнах надолу.
- Хей... - той ме обърна към себе си и погали с палец бузата ми - Ела тук!
И без да се замислям слях устните ни. Бях толкова щастлива! Най-накрая ми се случи нещо хубаво!
- Никога няма да позволя някой да те нарани! А що се отнася до Джин Ри...явно сестра ми вече я няма, а в нейното тяло живее кръвожадно чудовище, което ще си плати за снощи! Обещавам ти го, Ана! - той ме целуна по челото, а аз погледнах към нефритения пръстен на ръката си и въздъхнах тежко.
Обещах ѝ да не му казвам.
Но дали мълчанието ми не бе грешка?
*** Г.т. Кас ***
- За стотен път ви казвам, че не знаех за "Наказанието на Гакари"! - казах на инквизитор Хероуз, а главите на световните институти започнаха да си шушукат.
- Как така няма да знаеш, Ароул? Предадох този урок в академията преди 7 години и ти беше там! - скара ми се Зандър Скарлет, глава на института в Отава, Канада.
- Всъщност не успя, скъпи. Бях там и тогава ми изтекоха водите...Междудругото ти поръча ли на Моник боздугана от розово злато за рожденния ден? - включи се жена му Сесил.
- Хайде да говорим за това след процеса, става ли, сладкишче? - обърна се към нея.
- Сладкишче? - тя побесня - Не си го поръчал, нали?! Знаех си! Първо забрави да  прибереш Марта от среща, Морган и Майк останаха за Коледа в академията...
- Зандър, новите бойни облекла на Мейсън и Мера все още стоят в Париж... - Жоайоз сипа още сол в раната и Сесил въздъхна тежко.
- Не трябваше да те оставям да правиш нищо! Все аз трябва да правя всичко, писна ми вече! - бременната жена се изправи и тръгна забързано към изхода на залата, а съпругът ѝ я последва.
- Чакай, Сиси! Ще натъжиш бебе Оптимус! - тръгна той.
- За последен път ти казвам, че няма да си кръстя детето на камион -робот! - извика тя и затръшна вратата.
- Извинете, в 8-мият месец е и хормините ѝ бушуват... - засмя се засрамено господин Скарлет и излезе след жена си.
Настъпи неловка тишина.
- Никога не бих кръстила детето си Оптимус! - разцепи я с коментар Вероника Старсуорд.
- Да се върнем към процесът, моля! - прочисти гърло консул Греъм Ланкастър и ме погледна - Независимо дали си бил запознат с проклятието, със сигурност си прочел, че книгата е забранена, виновен си!
- Моля ви, консул Ланкастър, недейте да го наказвате твърде сурово! Той все още е млад и глупав... - започна Кия Самърстоун.
- Подчертай глупав! - подхвърли Селина Белани, началник на Римския институт.
- По-скоро влюбен...- обади се Жоайоз и Селина му хвърли смъртоносен поглед - Какво? Та той ме предизвика на дуел и победи, само и само да стигне до... - той замълча и погледна надолу.
- А така... - възкликна Уестън Шефилд, началник на института в Австралия - И коя е мадамата?
- Вуйчо, нека не изпадаме в подробности... - казах му и усетих как бузите ми се зачервяват.
- Е, момичето е прекрасно, но ти постъпи глупаво и си изпроси да си тръгне... - обади се Джия Парк, глава на Сеулският институт.
- А някой да възнамерява да поясни, коя е "хубавата Елена" заради която този момък тук си играе със забранени книги? - намръщи се Джурджа Боровец, началник на Загребския институт в Хърватия.
- Ще бъде хубаво да разберем.., - въздъхна консула - Коя е тя, Кастиел?
Нямаше да се измъкна от този въпрос, това беше!
- Рейчъл Колт... - отговорих и затворих очи пораженчески.
- Какво?! Рейчи? Племенницата ми?! - изправи се Конрад Мейфеър, началник на института в Лондон.
Сега вече съвсем загазих.
- Предлагам да се успокоим и да вземем решение за наказанието... - Ярослав Пушкин, от Московския институт запази пълно самообладание.
- Какво си направил, за да разстроиш Рейчи?! Аз не съм милостив като Доминик и ей сега ще ти дам един урок! - вуйчото на Рейчъл тръгна към мен, но Шин Дзъ и Родриго Аморе станаха и го спряха, преди да ме е пребил.
- Без роднински боеве в залата, моля! Всички да се върнат по местата си! - заповяда инквизитор Хероуз и след като те седнаха се обърна към мен - Разкажи ни какво точно се случи, Кастиел!
Разказах им всичко. Нямаше смисъл да го крия.
- Докато търсех Рейчъл спасих ловец на сенки от института в Джорджия, изпратен да говори с Гавин Лорънс, водачът на Луйзианските вампири... - продължих да разказвам.
- Чакай малко! Аз не съм изпращал никого до Ню Орлиънс! Камо ли пък да говори с вампир! - изправи се Крон Брейвхарт, началник на института в Джорджия.
- Но как е възможно? Тя ми каза, че идва от Джорджия... - започнах да се притеснявам.
- Как се казва момичето и как изглежда? - включи се съвсем сериозно Елеонора Сербезова, главата на института в България.
- Троя Файър, червенокоса, бледа, синеока. Средно висока и слаба, 17 годишна. - отговорих и видях как консулът натиска бутон на бюрото си и след малко в залата влезе мълчалив брат, следван от магьосник със сребристи очи и лавандулова кожа.
- Знаете какво да правите. - каза им консулът и те тръгнаха към мен.
" Кастиел, аз съм брат Ланселот. Ще проверя спомените ти, за да разберем кое е въпросното момиче." - чух гласът на мълчаливият брат в главата си и кимнах, като все повече се притеснявах, че нещо е наистина гнило с Троя.
Затворих очи а той сложи ръце на главата ми. Опитах се да възпра викът на болка, но след малко той спря, а когато отворих очи спомените ми с Троя вървяха като на лента пред всички, а изражението на вуйчото на Рейчъл ставаше взе по-заплашително и ядосано.
- Някой познава ли този ловец на сенки? - попита консулът и получи отрицателен отговор - Лавандър, намери нея и родителите ѝ!
Магьосникът кимна и се приближи към сферата от повтарящите ми се спомени и затвори очи. Постепенно тя започна да се променя и видях Троя в самолета да върви след слабичък мъж към тоалетната. Следващият кадър ме втрещи.
Тя го хвана за раменете и изпи кръвта му.
Всички реагираха шумно.
- Тишина в залата! - извика консулът - Лавандър, продължи търсенето!
След това видяхме как тя върви към огромна изоставена сграда, а в следващият момент стоеше срещу жена със същата буйна червена коса, а до нея стоеше мъж, от чиято кръв тя пиеше.
- Здравей, майко! - промълви Троя и внезапно мълчаливият брат падна на колене, а Лавандър прекъсна магията.
- Какво се случва, брат Ланселот? - консулът се изправи.
- Т-това момиче - той проговори наглас - Тя не се казва Троя Файър...а Троя Шепърд! Дъщерята на наследникът на рода ми Рем и вампир на име Мария..,
- Не може да бъде! - Хелветия Фридрих пребледня - Тя уби племенникът ми, Арън Вейм!
Опитвах се да осъзная случващото се, но главата ми беше на път да избухне.
Всичко беше лъжа? Троя - вампир?! Как можа да се случи всичко това?!
- Процесът се прекратява! Кастиел Ароул, прибираш се в Ню Орлиънс и оставаш под арест в града. Няма да напускаш по никакъв начин града до второ нареждане! Лавандър, направи му заклинанието, след като отвориш портала! - заяви консул Ланкастър.
Магьосникът отвори портал и докато се усетя Кия вече ме водеше със себе си към института.
За секунди се озовахме в предверието му.
Малко преди Кия да се върне обратно в Идрис, Лавандър стисна ръката ми и на нея се появи добре познатата червена руна. Напуснех ли Ню Орлиънс, сърцето ми щеше да спре до час.
Магьосникът и Кия влязоха в портала и той се затвори, оставяйки ме с тишината на дома.

- Бързо се върна от пътешествието? - започна очудено Тео, когато влязох в тренировъчната зала, но не му обърнах внимание.
Просто стигнах до боксовата круша и я ударих толкова силно, че се проби и перушината се разхвърча наоколо.
- Хей, хей! Кас, по-кротко! - той ме хвана за раменете, докато продължавах да удрям унищожения уред и ме обърна към себе си - Ела на покрива, сега!

- Какво се случи? - попита ме парабатаят ми сериозно, когато седнахме на ръба на покрива.
Винаги, когато имахме нужда от въздух и спокойствие се качвахме тук.
Просто му показах руната на ръката си без да го поглеждам.
- Ти ли си бил?! Кастиел, какво си мислеше?! - ядоса се той.
- Какво съм си мислел?! Теодор, видях я! За секунди се разминахме! Два пъти! - загубих контрол над емоциите си и се развиках.
- Кас, Рейчъл тръгна на пътешествие по институтите, за да се отдалечи от теб! Защо просто не спреш и не я оставиш намира? - Тео се хвана уморено за главата.
- Не мога да го направя! - отговорих му и погледнах надолу, към улицата.
- Защо? - въздъхна тежко и ме погледна.
- Обичам я. - усетих как една сълза се търкулна по бузата ми и побързах да я попия.
Не беше обичайно за мен да плача.
- Кас, не знам как да те посъветвам... - той сложи ръка през раменете ми - Но те разбирам. Дори след като Крисчън нападна Сиела, тя не ме вижда...
Рязко се изправих и го погледнах.
- Какво е направил Крисчън на сестра ми?! - стисках и отпусках юмруци, чакайки обяснение.
- Кас, успокой се и... - вече препускат към вратата към вътрешността на института с една мисъл: да открия онзи нещастник  и да го смачкам.

- Кас, чакай! Не прибързвай! - викаше зад мен Тео, но не му обръщах никакво внимание.
Стигнах до стаята на Крисчън и отворих вратата рязко.
- Кас? Какво правиш тук? - Крисчън скочи от леглото си и тръгна към мен изненадано, но аз го ударих с юмрук без да се замислям - Хей, успокой се...
- Как посмя да докоснеш с пръст сестра ми?! Ти малоумен ли си?! - виках и го налагах подивял от ярост.
- Кас, остави го! Няма нужда от това! - Тео ни разтърва и ме издърпа назад - Недей да падаш на нивото му.
- Както винаги, много мускули и малко мозък... - Крисчън потърка скулата си.
- Дай да посиня и другата, че да ти влезе акъл в главата! - опитах се да се отскубна от хватката на Тео, но без успех.
- И двамата се спрете! Не можете ли поне веднъж да говорите като нормални ЗРЕЛИ хора? - ядоса се Тео.
- Как може да наречеш Кас зрял? - засмя се Крисчън.
- Сериозно ти казвам, ще те смачкам ако не млъкнеш! - заканих му се.
- Стига! Достатъчно! - извика толкова силно добре познат за мен глас и тримата се обърнахме към вратата, където сестра ми ни гледаше гневно - Никой от вас няма право да се разпорежда с мен, ясна ли съм?!
Тя беше пораснала. За толкова кратко време!
- Сил... - промълвих тихо и усетих как чашата ми преля.
Целият стрес, всичките проблеми, не издържах повече!
Усетих как очите ми се навлажняват  и я погледнах умолително. Както винаги, малката ми сестра веднага ме разбра. Дойде, хвана ме за ръката и ме изведе от стаята на онзи нещастник.

- Защо не ми каза, Сил? Щях да се върна, да... - ядосвах се, седнал на леглото в стаята ѝ, след като тя ми разказа какво се е случило.
- Да защитиш малката си сестра? Кас, нека те помоля за нещо! По-добре вече ме научи да се самоотбранявам, защото ми писна винаги да разчитам само и единствено на твоята защита! - отвърна ми тя и стиснах леко дланта ѝ, която държах през цялото време, докато ми разказваше.
- Ще направя това, което искаш! Обещавам ти! - въздъхнах тежко и двамата си разменихме дълга прегръдка, от която и двамата имахме огромна нужда - Обичам те, сестричке!
- Стига толкова за мен! Сега ми кажи какво се случи с теб! - тя изтри сълзите си и се насили да се усмихне, но я познавах достатъчно добре, за да знам, че отдавна не се е усмихвала истински.
- Като за начало: под щатски арест съм... - започнах.
- Какво си направил?! - втрещи се тя и тогава настъпи моментът аз да ѝ разкажа какви съм ги надробил.
- Та сега освен че съм в начална точка, не мога и да мръдна повече от тук. - въздъхнах накрая и тя ме прегърна.
- Вярвам, че всичко ще се оправи, дай ѝ време, Кас! - промълви окуражително Сиела и в този момент на вратата ѝ се почука.
- Влез! - извика тя и Тео влезе със стреснато изражение в стаята.
- Какво има? - попитах очуден.
- Тя е тук... - промълви той невярващо.
- Кой? - със Сиела се изправихме.
- Рейчъл.