Ейдриън

*** 

 Усещах, че започвам да се потя. О, не. Пак същият кошмар, който ме преследваше от две седмици насам. Отново бях в затвора, мъчителният ми престой от шест месеца не ме оставяше на мира. Килията, или беше по-правилно да се каже дупка, делях с трима пумияри, които знаеха да общуват само с юмруци.

Но този ден, който сънувах всяка нощ, беше по-мъчителен и от най-тясната килия. Не знам как, но се бях съгласил на идиотщината на съкилииниците ми да избягаме. Планът беше да прескочим оградата на затвора, когато ни извеждаха навън. Бях глупак. Наивен глупак.

Всеки час и всяка минута преповтарях плана в главата си и когато дойде времето, бях готов. Но не бяхме предвидили дежурните патрули в столовата пред оградата. Когато ни погнаха, аз се паникьосах. Побягнах с всичка сила без да разсъждавам. Когато се обърнах напред, видях, че съм прекалено близо до оградата, за да спра нормално. Затова я сграбчих с двете си ръце.

И тогава последва ужасът, който траеше две секунди, но за мен беше като цяла вечност. Тялото ми се разтърси, буквално чувствах как се пържа отвътре. След това просто спрях да мисля и всичко стана черно. Бегло съзнавах как пуснах оградата и се строполих на земята. Последната ми мисъл преди съвсем да изгубя съзнание беше, че ако не бях мъртъв, животът ми оттук нататък щеше да бъде истински ад.

***

Фейт

В три часа през нощта се събудих от тежък махмурлук. Главата ми тежеше и ме болеше ужасно много. Смътно си спомнях за рождения ден на Америка, за стриптизьорите и за някаква коала... Коала ли? Наистина не съм била трезва. Отметнах завивката и воня ме удари право в носа. Трябваше да се изкъпя спешно! Започнах да събличам прекалено тясната си рокля и нещо изпадна от нея. 

Първоначално помислих, че е част от плата, но после видях, че е листче. Разгънах го и зачетох:

"6969696969, звънни на този номер, ако искаш още забавление. Палавата коала"

О! Ооо! Веднага набрах номера с ехидна усмивка, харесваха ми цифрите. След третото позвъняване се чу мъжки басов глас:

- Ало?

- Палавата коала ли е? - колебливо попитах. Звучеше глупаво, но не си спомнях името му.

- Да - каза през смях мъжът отсреща.

- Ъм... намерих бележка с номера ти в деколтето си - рекох, чувствайки се неловко. 

Защо въобще му звъннах? Какво щяхме да си кажем?

Той замлъкна и после попита:

- Ти ли си момичето с палавия език?

- Моля?! - шокирах се аз.

- Искаш ли да дойда, за да си ме спомниш? - попита и аз буквално усещах как се подсмихва.

И в някакъв пристъп на смелост се съгласих и му казах къде да ме намери. След това затворих и се изстрелях в банята, за да се изкъпя. Трябваше да махна тази воня от себе си. Изкъпах се с новия си душ-гел, който само чаках да използвам. След това нахлузих едни къси панталонки и широка тениска. И сякаш точно като по часовник се звънна. Поех дъх и отворих. Пред мен седеше русо момче с дънки и тениска и ръце в джобовете. Погледнах към зелените му очи, които ми се усмихваха и едното ми намигна. Аз се усмихнах глуповато и го пуснах да влезе.

- Здравей - каза той и аз забелязах, че има сладък британски акцент.

- Здрасти. Седни, където искаш. Да ти сипя ли себе си... ъ, нещо за пиене исках да кажа... - сконфузих се аз. Как можах да изтърся тая простотия?!

Той се ухили дяволито и каза:

- И двамата знаем за какво съм дошъл.

- Ъъ... чакай, как се казваше?

- Лео, а ти, красавице?

- Фейт.

Той наклони глава настрани и ме огледа.

- Отива ти - каза, приближавайки се.

Звън от телефон стресна и двама ни. Лео извади телефона от джоба си и когато видя номера, се подпря о рамката на прозореца с изглед към пътя и кофите. Докато беше с гръб, говорейки, видях две тъмни завъртулки по врата му, подаващи се изпод тениската. Стана ми любопитно и след като свърши разговора го попитах. Слава Богу, намерих тема, по която да говоря с него.

- Татуировка ли имаш на гърба си?

- Да, защо?

- Може ли да я видя?

Погледна ме, усмихна се широко и си съблече тениската. Обърна се с гръб към мен и аз се приближих. Бяха изобразени пламъци, обхващащи целия му гръб. Все едно бяха истински. Прокарах ръка по тях, при което усетих нещо, но така и не разбрах какво е. Той потръпна.

- Защо точно огън?

- Ъъ, ами, бях пиян и това беше първото, което ми хвана окото... Глупаво, нали?

Присвих очи, тъй като усетих странна нотка в гласа му, но не посмях да кажа нищо за това.

- Не, красиво е. Отива ти - повторих думите му, подсмихвайки се.

Приближих се още повече и го погалих по корема с намек за нещо по-интимно. Но Лео ме спря.

- Нека не го правим сега...

Аз се отдръпнах леко разочаровано и го попитах защо.

- Сигурна ли си, че искаш да се разделиш с девствеността си със стриптизьор, когото познаваш едва от няколко часа?

- Защо си мислиш, че съм девствена?

- А не си ли?

- Да ти изглеждам на такава? - гордо попитах.

- Ще спрем ли да си говорим с въпроси? - засмя се той.

- Може би-

Не успях да довърша, защото той се наведе и ме целуна. Изтръпнах и обвих ръце около тялото му. Усещах как мускулите под кожата му се напрягат. Той зарови ръце в косата ми и тогава усетих как ме оскуба. Изпищях и се отдръпнах, но усетих остра болка в главата ми.

- Какво по-

- Спри. Не мърдай. Часовникът ми се заплете в косата ти - каза той с дрезгав глас.

- Моля те, разплети го...

Той се зае нежно да отмества кичурите, заседнали във верижката на часовника му. Честно казано ми беше приятно.

- Готово.

Аз се обърнах и той ме погледна странно.

- Трябва да тръгвам, ще се видим пак... може би...

Въздъхнах, гледайки го как си тръгва. Не може би, а със сигурност щяхме да се видим.

Изведнъж се почесах по главата и с ужас установих, че там няма коса. Изкрещях след него и го чух как се смее по стълбите. (това последното е шега от авторките :D)