Реалността ми е враг,
достигнах своя праг,
мислите ми се лутат в лабиринт,
докато с времето надбягвам се в спринт.

Всичко вече ми се струва парадоксално,
но за всички други е нещо нормално.
Чувствата ми са разбъркани като Рубик Куб
и май вече ме смятат за луд.

Чувствам как падам като лист през есен,
но съм спокоен, а не като вятъра бесен.
И може би това, което ме доведе до моя гроб,
се описва с една дума - и тя е любов...

...напусна ме, но аз не съжалявам,
точно като живота, аз продължавам...

~Crying Loner~

°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°
Тази поема е написана от моят талантлив и смел приятел - Crying Lover. И първата поема беше негова. Много често ще намирате поемите му в моята книга, затова не се притеснявайте, ако ви е харесало! Има още!
(ps for the people who don't speak Bulgarian- if you wish, I can translate the Bulgarian poems in the future! Just pm me!)
°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°

Everyone is beautiful.

°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°