Лилав бе цветът на врата ми, когато ме удари.

Ти се отвращаваше от мен, предполагам че ставах напаст за теб. Ти ме душеше, докато дишането ми не ставаше накъсано, крещеше ми за неща, които не бях направил, съжаляваше, казвайки че не си искал да ме нараниш. Тогава, защо ме нарани?

Лилав бе цветът на ноктите ми.

Ядях все по-малко и по-малко заради теб. Тялото ми ставаше слабо, мозъкът ми се изморяваше, усетът ми за реалност  изчезваше.

Лилав бе цветът на лавандуловите цветя, които сложи в косата му.

Намерих ви двамата в парка под нашето дърво. Ти постави цветята в косата му, както правеше с мен. Надявах се, че неговите устни те правеха щастлив.

Лилавият представлява мир и успокоение. Може би фактът, че спря да ме удряш бе облекчаващ, или спокойствието което усетих, когато спря да идваш.

Твоето отсъствие ме накара да се почувствам успокоен.

Твоето отсъствие ме накара да се почувствам лилав.