- Лий Монги. - произнесох името на кандидатка със сравнително добри умения.
Забелязах как Яна претръпна лекичко.
- Благодаря на всички за отделеното време, свободни сте! - информирах ги и всички без групата, президента и секретарката излязоха.
- Вече нямате нужда от нас, приятен ден! - обади се шефът ни и заедно с госпожа Хонг излязоха от залата.
- Ти полудя ли? - Йонгдже се изправи от стола си ядосан - Момичето, което избра едва държи четка между пръстите си!
- Това е решението ми. - промълвих безизразно.
- Джунхонг, видях колко хареса работата на Яна. Какво те накара да решиш така? - Йонгук реагира по-спокойно от другите.
- Днес по-рано се сблъскахме на улицата и нека кажем, че Солми едва не ѝ налетя на бой, защото сокът ѝ се разля по тениската ми като се блъснахме. - обясних им.
- И какво от това? - повдигна вежда Джонгъп.
- Ако Яна ми е личен гримьор, Солми ще изпадне в истерия, а нямам нужда от драми! - отвърнах му.
- Драми? С такъв непохватен гримьор какъвто си избра, тепърва ще стават драмите. Помни ми думата! - засмя се Дехьон и излезе от залата, следван от останалите.
Дали не направих грешка с този избор?