В крайна сметка избрахме за представяща песен "Summer Snow" - беше нещо различно, което феновете ни не бяха виждали досега и се надявахме на голям успех.
След това последваха репетиции и денят бързо премина в нощ. Стоях в колата на паркинга на компанията вече час и гледах в една точка.
Какво ми ставаше? Защо сърцето ми прескочи така днес, когато Яна каза тези думи?
Превъртах моментът в главата си отново и отново.
Какво чувствах?
Пълно объркване и дизориентация!
И вина. Много голяма вина!
Към Солми и принципите си.
Та аз си имах гадже! Но пък Яна е толкова...не! Трябва да престана с тези мисли!
Не е честно спрямо Солми!
И тогава телефонът ми звънна. Беше тя.
Притеснено натиснах зелената слушалка и допрях устройството до ухото си.
- Какво стана с теб, Зело? Не сме се виждали от седмица! - звучеше ядосана.
- Извинявай, скъпа. Малко съм зает напоследък около новият албум...но ще ти се реванширам днес! Ще мина да те взема към осем и ще отидем на вечеря, съгласна ли си? - предложих, надявайки се, че по този начин ще забравя за Яна.
- Звучи страхотно! До тогава! - зарадва се и ми затвори.
Тъй като имах подходящи за вечерята дрехи в залата на групата, а така или иначе бях облечен като за репетиция, реших да потанцувам, за да се разсея от всичко.
Качих се бързо горе и след като загрях, си пуснах Summer Snow, за да помисля по хореографията на танца за клипа.
След като я пуснах отново, чух непозната музика от съседната тренировъчна зала и реших да проверя.
Излязох от залата на B.A.P. и влязох тихо в свободната за използване до нея.
Гласът в песента запя и ми се стори страшно познат, а щом видях столът в средата на залата и Яна, облечена в черни прилепнали дрехи, която танцуваше около него, осъзнах, че гласът беше нейн.
Наблюдавях я тихо, тъй като тя беше твърде съсредоточена, за да ме забележи и се чудех какво ли още може да прави това момиче.
И тогава в едно от движенията в колуминационната част на песента, тя се качи на стола и стъпа върху облегалката като се обърна, но тогава ме видя и се разсея.
- Джунхонг-а? - тя ме погледна стреснато и вместо кракът ѝ да се застопори за облегалката, докато столът падаше, тя загуби равновесие и падна много лошо на земята, върху десният си крак - АУ!!!
- ОМО! - изплаших се и веднага дотичах при нея, за да видя какво се случи.
Тя се опита да отмести кракът си, но изпищя от болка, дори заплака.
- Чакай! - казах ѝ и избутах столът, след което я накарах да легне назад и преместих внимателно кракът ѝ, а после и другият в легнало положение.
Тъй като след дълги години опит и множество контузии бях понаучил някои неща, погледнах позицията на коленете, но те си бяха добре.
- Глезенът! - извика тя.
И тогава видях, кракът ѝ беше застанал в стряскаща и със сигурност болезнена поза.
Страхувах се да се опитам да го наместя, затова просто я вдигнах на ръце и излязох от залата.

- Чакай! Нещата ми! - погледна ме тя.
- Рохи би трябвало още да е тук, ще ѝ кажа да ти ги донесе в болницата. - отвърнах ѝ, минах набързо да си взема ключовете от колата и телефона и тръгнах към асансьора.
Слязохме до паркингът и я сложих да легне на задната седалка, след което седнах зад волана и потеглих към най-близката болница.
- Облечи якето ми, ще ти стане студено като слезем. Зад седалката е. - казах ѝ, след като излязохме от подземието на компанията.
  Щом спряхме на първият светофар се обадих на Рохи и я включих на високоговорител, за да мога да карам нормално.
- Здравей, Рохи-я! Още ли си в компанията? - попитах.
- Да, защо?
- Стана малък инцидент и карам Яна към близката болница. - отвърнах ѝ.
- Какво стана? - притесни се момичето.
-  Падна лошо и май си навехна глезена. Бързах да я закарам и си оставих нещата в залата, нейните са в съседната. Можеш ли да ги вземеш и да дойдеш да ни ги донесеш?
- Разбира се! Веднага отивам! Ще се видим там! - Рохи бързо затвори телефона.
- Добре ли си? - попитах Яна, след като приключи разговора.
- Не си чувствам кракът. - отвърна ми.
- Скоро ще сме там. Всичко ще бъде наред!
- Джунхонг-а...
- Да? - обърнах се леко към нея като спрях пред болницата.
- Благодаря ти! - погледна ме.
Вече знаех, тя нямаше скоро да ми излезе от главата.