Бяха изминали няколко дни от смърта на Уон Янг и баща му, а тази сутрин трябваше да се състои погребението им.
Хуа Йонг бе прекарала това време затворена в стаята си, плачейки неутешимо за загубата на своя любим. Отказваше да се храни, или да каже дума на когото и да било. Шокът и скръбта все още я държаха в ужасните си лапи.
Всеки път щом си позволеше да заспи, виждаше как убиват Уон Янг отново и отново пред нея, а тя не може да му помогне, колкото и да ѝ се иска се иска, просто стоеше като вкаменена и не можеше да помръдне. Смърта му винаги завършваше с ужасяващ писък, чрез който той произнасяше името ѝ за последен път. След това Хуа Йонг се будеше обляна в сълзи и Бяла като платно. Вече се страхуваше да заспи, от което под очите ѝ се образуваха кръгове.
Всяка сутрин тя отпращаше придворните дами, дошли да ѝ помогнат с обличането и грима. Без грижите за себе си Хуа Йонг отслабна опасно много, а кожата на изпитото ѝ лице стана суха и мъртвешки бяла.
Вече никой не казваше, че тя е най-красивата.
Когато настъпи сутринта на погребението, Хуа Йонг облече семплъл бях ханбок (традиционна корейска носия, характерна за този период от време; при погребениата през този период е било прието, че белият цвят символизира скръбта по мъртвия) и тъй като отново не допусна придворните дами да ѝ помогнат, върза дългата си коса на ниска опашка.
Хуа Йонг се приближи до кралицата, седяща на трона си, която изглеждаше не по-добре от нея самата и се поклони уважително.
- Хуа Йонг... - промълви тихо жената и се изправи бавно, съзерцавайки снаха си.
За разлика от кралят, жена му бе мила жена, която винаги бе обичала децата си, а към Хуа Йонг се отнасяше като с дъщеря.
Очите и блестяха също като тези на Уон Янг!
Щом момичето се сети за него, сълзи напълниха очите ѝ, разрушавайки безчувствената ѝ маска.
Нейно Величество я прегърна нежно и положи главата ѝ върху рамото си.
- Успокой се, мила! Не трябва да показваш уязвимоста си на околните! - прошепна ѝ кралицата, след което изтри сълзите на момичето с ръкава на одеждите си - Ела, седни на трона на Уон Янг!
- Но аз не съм част от кралското семейство вече! Не бих могла... - възпротиви се Хуа Йонг.
- Точно в този момент си част от кралското семейство, дъще и без значение дали синът ми е мъртъв, ти си моя снаха...и дъщеря! - каза ѝ загрижено свекърва ѝ, след което пор ръката ѝ грижовно - А сега седни и си почини, докато започне церемонията!
Момичето престана да се съпротивлява, защото кралицата освен мила, беше и твърдоглава, просто нямаше смисъл да се спори с нея.
Скоро при тях дойде и Уон Ъл, заедно с жена си Со Хьон. Той погледна смръщено към Хуа Йонг, която седеше на трона на брат му, а после и към майка си.
- Защо тя стои там? - попита я изнервено принца.
- Тя е съпруга на брат ти, полага ѝ се да стои там, Уон Ъл! - скастри го съпругата му, вместо кралицата.
Той я изгледа кръвнишки, защото бе дръзнала да му се противопостави.
- Со Хьон е права, сине! Ти заеми трона на баща си...така или иначе съвсем скоро той ще стане твой... - промълви изморено майка му, затова той просто млъкна и я послуша.
Скоро от замъка излезе баксу (корейски вариант на отец, духовник) и обяви началото на погребалната церемония.
След него излязоха стражи, носещи на раменете си дървената конструкция, на която бе положен кралят, облечен в прекрасни одежди и покрит с венци от цветя, а след тях излязоха още стражи, носещи тялото на Уон Янг.
Хуа Йонг изтръпна щом го видя и майка му положи успокояващо ръката си върху нейната.
Стражите положиха конструкциите от двете страни на пътеката към изхода на двореца, на голямо разстояние една от друга, а после се отдръпнаха и коленичиха в редица при останалите хора.
Кралското семейство стана от троновете си и тръгна по пътеката между конструкциите, като Хуа Йонг се вгледа в лицето на съпругът си.
То бе гримирано от придворните дами, прикривайки мъртвешки балата кожа, а прореза на гърлото му бе зашит.
Бе красив дори в смърта си, а съпругата му едва притъпи порива да дотича при него и да го разтърси силно, с надеждата, че той ще се събуди жив и здрав, сякаш нищо не се е случвало, сякаш никога не е умирал.
Нечия ръка потупа леко рамото ѝ и я извади от транса, в който бе попаднала, затова се обърна и видя тъжното лице на кралицата.
- Трябва да вървим! - прошепна ѝ нежно тя и колкото и да не искаше, момичето продължи да върви към края на пътеката.
Семейството също коленичи най-отпред и баксу зачете молитва, застанал между двете тела.
След като приключи с нея, стражите се изправиха и наредиха върху двете конструкции дървени стълбове, след което запалиха две факли и застанаха до баксу, чакайки.
- Време е синът на краля да запали телата и да освободи душите на негово Величество краля и брат му, Уон Янг, принц на династията Чосон, за да могат да преминат отвъд портите на небесното царство! - обяви баксу и Уон Ъл се изправи, тръгвайки към него, след което пое факлите.
- Почакайте! - извика внезапно кралицата и се обърна към Хуа Йонг - Тъй като първородният ми син няма наследник, неговата съпруга ще освободи душата му!
- Но Ваше Величество... - възпротиви се баксу, но щом видя как стражите бавно се изправят, размисли - Да, разбира се...
Момичето погледна объркано жената, но след като тя ѝ кимна окуражително, се изправи и отиде да вземе едната факла от бъдещия крал.
Двамата се обърнаха към конструкциите и се приближиха към тях.
Хуа Йонг се вгледа в спокойното лице на Уон Янг и ръката ѝ, в която държеше факлата изтръпна. Запалеше ли тялото, това означаваше, нейното сбогом с любимия. Никога повече нямаше да го види. Нямаше да го целуне отново, да го прегърне. Той никога вече нямаше да изрече името ѝ, с всичката любов на света, никога няма да се усмихне, пошегува или бъде нейната опора.
Щом тя запалеше конструкцията, нейната сродна душа щеше да се превърне в пепел и никога повече нямаше да бъде до нея.
- Не мога! - изплака Хуа Йонг и се обърна към кралицата - Не мога да му кажа сбогом!
Всички се сепнаха от нейната реакция. Никой не бе чувал за такава любов отвъд стените на двореца!
Кралицата се изправи бавно и отиде до снаха си, обгърщайки грижовно раменете ѝ, давайки ѝ упора.
- Трябва да го направиш, дъще! Трябва да му позволиш да почива в мир! - прошепна тихо тя и погледна в очите момичето.
След един дълъг момент Хуа Йонг кимна и двете заедно се приближиха до дурвената конструкция, запалвайки я на няколко места, а после се отдръпнаха и се взряха в пламъка.
Красавицата се строполи на земята и заплака силно, мислено казвайки последно сбогом на единственият човек, който обичаше така истински, с цялото си сърце.

След церемонията Нейно Величество нареди на прислугата да подготви кралската баня за Хуа Йонг, като я напълнят с успокояващи билки и цветя и въпреки противенето си, ето че сега момичето се намираше в банята и съзерцаваше едно черешово листенце, попаднало от водата в ръката ѝ, а после затвори очи и въздъхна, опитвайки се да се отпусне и да забрави поне за час ужасяващите събития, случили се през последните два дни.
- Ким Хуа Йонг! - щом чу до болка познатият ѝ глас, тя отвори ужасено очи и бавно се обърна към стълбището на банята.
- Майко... - преглътна тежко красавицата, осъзнавайки, че неприятните събития далеч не са свършили.
- Доста време мина от последната ни среща, дъще! - усмихна се фълшиво жената и слезе по стълбите, приближавайки се до водният басейн, където се намираше дъщеря ѝ.
- Защо си тук? - промълви студено принцесата.
- Що за въпрос? Дойдох да оплача смъртта на любимият си зет, Уон Йон! - отвърна жената и посегна към косата на Хуа Йонг, но тя се отдръпна като попарена и я погледна кръвнишки.
- Името му е УОН ЯНГ! - изкрещя вбесено тя.
- БЕШЕ! А сега той е мъртъв! - намръщи се отвратителната жена.
- Няма ли да ме оставиш на мира, най-накрая? Не ти ли стигнаха парите на кралското семейство и влиянието? Какво повече искаш, майко?! - момичето бе на път да избухне.
- Знаеш прекрасно какво искам, Хуа Йонг! Смъртта на съпругът ти означава, че ти вече не си принцеса в кралския двор, а влиянието ни ще бъде прекратено! А ти нито си кралица, нито си бременна! - развика се майка ѝ.
- Какво още искаш от мен, майко? - попита уморено дъщеря ѝ и затвори очи, за да се успокои.
- Да се ожениш за другият принц и да му родиш дете, без значение какво ще ти коства това! Иначе...не искаш да знаеш какво ще ти се случи!

За тези, които не разбраха какво представлява тази баня: