*ретроспекция преди 16 години*

Кралицата беше много ядосана. Съпругът ѝ пак излагаше кралството на опасност. Не се мина много време от последната битка с враговете, а ето че пак пращаше войска на север.
Тя влезе забързано в тронната зала и видя двете си дъщерички да играят около баща им. Видя бавачката Астрид и ѝ каза да изведе децата. Преди дори вратата да се затвори се развика:
- Как смееш да правиш нещо без моето знание! Като кралица аз също съм отговорна за поданиците, а ти пращаш на сигурна смърт толкова хора!
- Не забравяй, че аз съм крал и мога също да раздавам заповеди.
В този момент в залата влетя ястреб, който щом стъпи на земята се превърна в един от съгледвачите на северната граница.
- Ваши Величества, нападат ни!
Крялят се обърна към кралицата:
-Взимай децата и бягайте от двореца! - След това той каза на човека-ястреб:
- Затворете портите и изпрати стерлци на крепостната стена!

Кралицата отиде при бавачката Астрид и ѝ каза да вземе дрехи и храна за децата. След това двете жени преоблчени като прислужници излезнаха тайно от двореца придружени от Фред, съпруга на Астрид, който беше страж.

Когато стигнаха до един процеп в стенета се промъкнаха в гората. От там поеха на изток към зимната резиденция на семействато в другата част на страната. По някое време кралицата усети, че Елиза я няма. Тя се паникьоса:
- Астрид, къде е Елиза!? - Кралицата и бавачката започнаха да се оглеждат притеснени, кото по-възрастнат жена захлипа тихо.
- Незнам, Ваше Величество! Последно я видях кагато излизхме от тайния изход.

Прес това време малката Елиза се беше скирала в един килер, мислейки че със сетра ѝ още играят на криеница. Когато войниците вече отблъснаха враговете започнаха да търсят оцелели, генералът, най-довереният човек на баща ѝ я намери. И я заведе при краля.
- Елиза къде са майкат ѝ и Катрин?
Момиченцето в отговор се разплака и бащата си помисли, че жена му и другата ми дъщеря за загинали.

В другия край на стрната кралица Виктория и малката и дъщеря Катрин се установяваха в зимната резиденция. Един ден при тях пристигнаха вести, че северните народи са превзели централната част от кралството и са прогонили повечето жители. Но никой не знаеше дали кралят и малката принцеса са оцелели.

Минаха години постепенно между двете страни, на мястото където враговете завлядаха, се появи гъста гора, която никой не смееше да премине. Тя eдинствено разделяше нищо неподозиращите близначки.

16 години по-късно *При Катрин*

Катрин седеше в библиотеката и дочиташе книгата, която "милата" ѝ учителка по литература ѝ беше дала. За нещастие трябваше да прочете още една но не я намираше.
Стана и отиде при жената отговаряща за подредбата и я попита къде може да се намира.
- Не знам Ваше Височество. Последно майка ви - кралицата я поиска за справка в едни документи.

Катрин почука на вратата на кабинета, но никой не ѝ отговори. Помисли си, че майка ѝ пак се е вглъбила в четенето и не я чува. Влезе тихо и затвори след себе си. Странно, но нямаше никой в кабинета. Реши просто да потърси книгата на бюрото.
Тогава забеляза, че чекмеджето, което майка ѝ винаги винаги държеше заключено сега дори е леко открехнато. Любопитството ѝ надделя и го отвори. За нейно учудване нямаше нищо вътре освен един стар черно-бял портрет на малък лист. На рисунката Катрин разпозна себе си като малка и майка си. Но това което най-много искаше да разбере е кой мъжът и другото дете до него с което толкова си приличаха?

16 години по-късно *При Елиза*

Елиза както винаги беше на полето за тренировки, където обучаваше най-новите попълнения в армията.
- По дяволите! Това не се прави така! Тази атака е от дясно на ляво! - Елиза се караше на единия си ученик.
Елиза беше най-добрият войн в кралството и по тази причина очакваше много от своите ученици. А ако някой обърка и най-малкото нещо тя се ядосваше ужасно много и то не защото е перфекционист, а защото отлично знаеше че и най-малката грешка може да има фатален край.

~малко по-късно същия ден~
Елиза и най-добрата ѝ приятелка се разхождаха в градината.

- Елиза как си представяш първата си любов?
- Анна пак ли започваш ствоите измислици за първата любов? Ти си единствения човек, който ме обича. Де да можеше мама да е жива...

Аньоооонг.....Това е първият ни фик и се надяваме да ви хареса. Приятно четене...<3 Лоф ю.!!! Извиняваме се ако има правописни или пунктуационни грешки.