Когато всичко изригна

в последната светлина, която

щеше да види светът,

мрак и мраз стовариха лапи

върху всички оцелели.

Когато тишината стана

непоносимо силна,

хората се изгубиха в крясъците,

идващи от самата им същност,

в безпомощните вопли

на смазаните им души.

Когато хора почти нямаше,

дойде ерата на другите.

Когато нощта падна,

денят повече не надигна лице.

Кошмарът започна.