**** Г. т. Кен ***
- Яя! Господине, това боли! - оплаках се, когато възпитателят издърпа мен и Рин от килера за ушите.
- Ще ти кажа аз на теб! Какво си мислите вие? - караше ни се Джънг Шимин.
- Ами ние...- започна Рин.
- Занималнята не е почистена, а вие двамата ми се заключихте там вътре! И какво правихте там? Натискахте се?! Сега ще видите вие! - поведе ни към фоайето, докато тропаше на всяка една врата, а групите една по една излизаха - Всички долу!
- Какво става? - обади се някое от момичетата.
- Вървете и извикайте всички! Събрание във фоайето! - отвърна и грубо възпитателя.
- Толкова рано? - очуди се едно момче.
И така всички обитатели на общежитието се събраха във фоайето, кой по пижама, кой рошав като метла и сънен. А аз вече не си чувствах ухото от пръстите на господина, които го стискаха.
Влачеше ни подир себе си по стълбите и ни хокаше.
- Онзи ден се настанихте, а вече правите глупости! Да ви изхвърлят от тук ли искате?! Не знаете ли, че е забранено да се спи в чужди стаи?! - викаше ни.
- Ама това беше килер...- поправи го Рин - Яя! - и той я подръпна за ухото.
- Пак е стая! А и вие двамата се бяхте скрили там вътре! Побъркахме се да ви търсим! - отвърна и.
- Но защо не проверихте... Ох! - прекъсна ме и вече бях сигурен, че ако кажа още нещо ще ми откъсне ухото.
Най-накрая спря в центъра и огледа всички.
- Сигурно всички се чудите защо ви събрах толкова рано? - започна с равен глас Джънг Шимин.
- Ами да! Знаете ли колко трудно се постига това? - отвърна му Хьона и посочи лицето си, а аз завъртях очи.
Тя беше по-досадна и от Рин!
- НЕ МИ ОТГОВАРЯЙ! - нахока я възпитателя и въпреки новопоявилата ми се омраза към него, дълбоко в себе си му благодарих.
Онази змия се ококори, но после се върна при момичетата от групата си.
- Сега нека ви обясня и ситуацията! Тези двамата тук... - пусна ушите ни най-сетне - ...ги намерих в килера тази сутрин, сладко, сладко заспали!

- Играч! - надигнаха ми няколко момчета от Mad Town.
Чудесно! Първото впечатление беше до тук!

- Един Бог ги знае какво са правили там и затова сега бъдат наказани! - обяви г-н Джънг - Нека това е предупреждение за всички! Тук има правила и те трябва да се спазват!

Той ни поведе към изхода на сградата, а аз си мислех какво ли ще става сега при директорката.
- Господине! Почакайте! - извика някой и всички се обърнахме към него.
Беше V от BTS. Не го познавах много добре, но ми се струваше като добър човек.

- Нещо имаш да ми казваш ли, Ким Техьонг? - повдигна вежда злия възпитател.
- Ами да! - пристъпи напред момчето и си представях как в главата на господина се въртят идеи как да го унищожи.
- И какво е то? - проговори Джънг Шимин.
- Мисля, че грешите! Вчера вие накарахте Рин и Кен да останат и да изчистят. Първият ден си направих труда да проуча сградата и научих нещо, което променя цялата ситуация. Вратата на килера не може да се отваря отвътре. - обясни Техьонг и всички започнаха да си шушукат - Сутринта се обадих на Рин, но телефонът и беше в занималнята, което ще рече, че ако инцидентно двамата са се заключили в килера е нямало начин да повикат помощ. Прав ли съм? - Този защо не вземеше да стане детектив, вместо идол?
- И как ще докажеш тезата си, умнико? - скръсти ръце възпитателя.
- Нека ги попитаме! - отговори му с финес V, а аз си мислех как ако заради него се разминем с директорката ще му купя шоколадова торта - Как се озовахте в килера? - обърна се към Рин.
- Снощи Кен отиде да вземе препаратите от килера, но се забави и тогава реших да проверя къде е. Тогава отворих и влязох, но вратата се затвори зад мен и повече не се отвори. Телефоните ни не бяха в нас, а наблизо нямаше стая, така че бяхме принудени да изчакаме до сутринта някой да ни потърси и заспахме. - разказа момичето.
- Следователно не са виновни? - усмихна се Хани.
- Вината не е тяхна, а на господин Джънг! - обади се едно момче.
- Но аз...- възпитателят направо си глътна езика.
- Нищо не са направили, че защо да ходят при директорката? - попита Джин прецаквайки напълно злобара.
Той от своя страна само изсумтя гневно и ни пусна.
- Омитайте се от погледа ми! - извика ни и двамата не изчакахме втора покана.
Разпусна останалите и всички си тръгнахме към стаите.
Омо!Това беше на косъм! А не исках да ходя веднага при директорката и да се карам после с аппа.
Едва го убедих да уча тук, вместо да работя в компанията му. И ако не му покажех, че ще успея тук, щеше да ме накара да работя през целият си живот като бизнесмен, а аз далеч не исках това!

- Разказвай! - ухили се като идиот Рави, веднага щом вратата се хлопна след нас.
- Няма нищо за разказване... - отвърнах без да го поглеждам и влязох в дрешника, за да се преоблека.
- Как така? Джънг ви е намерил заспали "сладко,сладко"! - продължи да ме дразни.
- Да не би да трябваше да стоим будни, докато чакаме да бъдем намерени? - обърнах се към него, след като си взех дрехи.
- Но е имало място да не спите един до друг...- разбирах какво си мисли и се ядосах още повече.
- Толкова ли е лошо човек да е кавалер?! Просто се облегна на рамото ми, Рави! Това е! - развиках и се облякох.
- Защо се дразниш толкова? Да не би да се е случило нещо повече? Да не си я целунал? - засмя се Уоншик.
- Там беше хлъзгаво! - съжалих за казаното, след като се сетих, че току що си признах - Беше инцидент!
- Значи наистина сте се целунали?! - включи се Хонг Бин.
- Яя, хьонг се изчерви! - ухили се Рави, последван от Бин.
- Айш! - и излязох.
Имах нужда да отвлека вниманието си с нещо, защото ако още някой споменеше за Рин, щях да откача.
*** Г.т. Рин ***
Прибрахме се в стаите си и побързах да вляза в банята, за да се изкъпя.
Все пак бях прекарала цяла нощ в килер пълен с препарати!
След това се преоблякох в удобни за тренировка дрехи и изсуших косата си, сплитайки я на две рибени кости.
- Да вървим на репетиция! - казах и тръгнах да излизам, но след като не чух стъпките на другите зад себе си се обърнах и спрях - Какво има?
- Не смяташ ли, че трябва да ни обясниш какво стана там горе снощи? - започна Съл Би, скръсти ла ръце пред гърдите си.
- Нищо не се случи... - отговорих, но тогава споменът за инцидентната целувка се завъртя в главата ми.
- Не изглеждаш много сигурна в това. - включи се Мина.
- Просто вратата се заключи! Заспахме там и това е! - започвах да се ядосвам.
- Рин-а, лицето ти почервенява...- каза изплашено Боми.
- ДОБРЕ СЪМ! - извиках и излетях от апартамента на групата си, качвайки се ядосана по стълбите към репетиционната зала.

Защо всички си правеха грешни заключения? Между мен и Кен нямаше нищо! Но не! Те правеха от мухата слон! Не виждаха ли, че двамата едва се понасяме?
А и аз все още имах чувства към Зико. Все още си мислех как по погрешка му признах. Поне вече нямах надежда, той каза мнението си по въпроса. Но не беше толкова лесно да превъзмогна чувствата си.
Исках да се съсредоточа върху нещо и да избистря мислите си, защото вече започваше да ме боли главата.
Качих се в репетиционната зала и избрах песен, с която да загрея.
Избрах MTBD  на CL и заех начална позиция. Бях постигнала перфектна концентрация. Наблюдавах движенията на отражението си в огледалната стена.
Само танците можеха да ме отърват от проблемите ми поне за малко!
- Рин-а! - спрях да танцувам и погледнах към вратата.
- Какво има? - попитах Техьонг.
- Телефонът ти...- подаде ми го - ...намерих го в занималнята и...
- Благодаря ти! За това, което направи днес! - започнах изведнъж и той ме погледна изненадано - Ако не се беше застъпил за нас, сигурно Джънг щеше да ни заведе при директорката и тя щеше да се обади на нашите и...да ме изхвърлят от общежитието...
- Омо, защо ми благодариш за това? Просто изразих мнение! Не е нищо! - намигна ми момчето.
С него определено щяхме да станем големи приятели!
- Все пак благодаря...- усмихнах се.
- Къде са другите от групата ти? - смени темата V.
- Долу...- отговорих, припомняйки си разговора с тях от преди малко.
- Искаш ли да потренираме заедно? - предложи момчето.
- Добре! - съгласих се и отидох при лаптопа - Коя песен?
- Ringa Linga на Теянг. - предложи той и бързо я потърсих.
Застанах до него и за танцувахме.
  Скоро се разтоварих и усмивка изгря на лицето ми, докато музиката звучеше от тонколоните.
Реших да променя малко хореографията и се обърнах към Техьонг, докато танцувах.
- Искам да направя предно салто! - извиках му, докато танцувахме.
Песента беше почти към края си и момчето направи столке с ръце, а аз качих единият си крак и подскочих, правейки салто във въздуха.
И така песента свърши.
- Яя, бива си те! - засмя се V.
- И ти не си зле! - отвърнах му.
- Ъхъм! - обърнахме се към вратата.
Там стоеше Кен.
- Аньонг! - усмихна се приветливо Техьонг.
- Рин, искам да поговорим! - игнорира го напълно и дойде при мен, хващайки ме за ръката.
- Говори! - издърпах ръката си.
- Насаме! - натърти момчето.
- Ще се видим после, Рин-а! - обади се V, явно разбрал намека и си тръгна.
- Яя, това беше грубо! Какъв ти в проблема? - намръщих се.
- Млъкни и ме слушай! - скара ми се Кен и въздъхна - От сега нататък няма да говориш с мен, нито с който и да било от групата ми!
- Че защо? - изненадах се.
- Създаваш само проблеми! Всички си правят грешни заключения за вчерашната случка, затова искам ти и групата ти да се дистанцирате от нас! - обясни.
- От кога ти решаваш вместо другите? Знаеш, че другите няма да са доволни! - ядосах му се.
- Бързо ще им мине. - махна с ръка и изпитах огромно желание да му ударя шамар.
- Знаеш ли Дже Хуан, ти си ужасен! Всеки сам решава с кого да говори! Няма да принудя останалите момичета от групата да прекратят приятелските си отношения с останалите момчета, но хубаво! Щом аз съм големият ти проблем, ще се дистанцирам! - и разплакана излязох от залата, побягвайки навън.
Не можех да се върна в стаята си в това състояние. Другите щяха да задават въпроси.
Затова излязох в двора и седнах на беседката. 
Защо се отнасяше така с мен? Толкова ли го беше страх от мнението на другите? Другите момчета бяха приветливи и наистина исках да се сприятеля с тях, но сега нямаше да имам тази възможност.
Избърсах сълзите си с ръкав и погледнах към сградата на общежитието.
От сега нататък щях да стоя далеч от Vixx. Нека угодя на Кен.

Дълго време стоях на беседката и размишлявах. Беше минало толкова малко време, а се случиха толкова много неща.

След като започна да ми става горещо, реших да се върна в апартамента на групата.
Момичетата ме посрещнаха от вратата.
- Рин-а! Какво се случи? Поболяхме се от притеснение! - Джия ме прегърна силно.
- Джия, ще ме удушиш! - казах измъчено.
- Mianhae! - отдръпна се.
- Къде беше? - обади се Съл Би.
- Просто реших да потренирам малко, а после слязох в беседката. - отговорих, гледайки надолу.
- Очите ти са подпухнали. - отбеляза Хара.
- Омо, плакала ли си?! - изплаши се Боми и повдигна главата ми.
- Да не би някой да ти е казал нещо? - обади се Мина - Сега ще отида и ще му покажа какво е бой!
- Аня! Просто...семейството ми ми липсва...- излъгах, но всъщност наистина ми липсваха.
- Яя, милата! - и Джия ме дари с още една мечешка прегръдка.
Тогава звънецът на вратата звънна и всички се обърнахме.
Съл Би отиде да отвори врата.
- Аньонг! - ухили ни се Хонг Бин, а другите от Vixx стояха зад него.
- Какво ви води насам? - попита ги Боми.
- Мислехме да отидем на кино и си помислихме, че може би бихте искали да дойдете с нас? - попита ни Хьок.
- Разбира се! - съгласи се Мина, а останалите я последваха.
И тогава срещнах смразяващия поглед на Кен.
- А-аз няма да идвам...- казах несигурно.
- Но защо? - изненада се Рави.
- Ами...боли ме стомахът...- излъгах.
- Сигурно, защото си гладна. Ще хапнем нещо в мола и ще ти мине. - отвърна Лео.
- Трябва да се обадя и на нашите...- пробвах с друго извинение.
- Можеш и по път. - повдигна вежда Хак Йон.
- Преди малко репетирах, а другите са готови. Не искам да закъснеете за прожекцията заради мен! - казах.
- Имаме предостатъчно време да те изчакаме да се оправиш. - отговори ми Хьок.
Изчерпаха ми се извиненията!
Кен ме погледна настоятелно.
- Трябва да работя по песен за групата.
- Можеш и после. - намръщи се Джия.
- Оставете я и да вървим! Не виждате ли, че просто не иска да дойде с нас?! - ядоса се Дже Хуан.
- Така ли е Рин-а? Направили ли сме ти нещо? - натъжи се Рави.
Сълзите напираха в очите ми.
Защо ми го причиняваш Кен?!
- Просто не искам да идвам с вас! - изстрелях и тряснах вратата, преди да избухна в сълзи.
- Какво и става? - чух Хьок да пита от другата страна.
- Днес явно не и е ден...да вървим! - отвърна Мина и чух как се отдалечават.
Никой не трябваше да разбира за уговорката ми с Кен, но щях ли да издържа постоянно да си търся оправдания? Обещанието, което дадох...трябваше да стоя далеч от Vixx, а групата ми беше близка с тяхната. По тази логика трябваше да пропускам партита, излизания и всяко едно нещо, което групите правеха заедно.
Телефонът ми зазвъня и го извадих от джоба си.
- Мин Тра! - вдигнах веднага и се усмихнах през сълзи.
- Яя, Рин-а! Ти съвсем забрави за мен! - нахока ме най-добрата ми приятелка от Босонг.
- Mianhae! Просто...- започнах.
- Пи Рин! Плакала ли си?! - прекъсна ме ядосано Мин Тра.
- Аня...- побързах да отрека.
- Кого се опитваш да излъжеш? - скара ми се момичето.
Предполагам, че поне на нея можех да кажа?
Разказах и за уговорката ми с Кен, инцидентите в килера и преди това в хотела, когато ни сложиха в една стая, после за разговорът със Зико по телефона и останалите неща, които ми се случиха.
- Да знаеш, когато дойда в Сеул на този Кен ще му разкажа играта! - изръмжа приятелката ми и се засмях.
- Успокой се, Мин Тра! - отвърнах и.
- Не се оставяй да контролира живота ти! Трябва да му покажеш, че не може да те разиграва така! - в гласът и се усещаше тревогата.
- Знам...просто...- не знаех как да и обясня това, което ме спираше да му се опълча.
- Рин-а...ти да нямаш чувства към него?! - втрещи се тя.
- Аньо! Micheoseo?! - извиках, но вътрешно не се чувствах така.
Не бях сигурна какво се случваше в сърцето ми, но засега бях сигурна, че го мразя! Само дето имаше един малък процент, който беше откачил и караше сърцето ми да прескача, когато чуя името му.
- Щом казваш...- не звучеше убедена.
- Как сте в Босонг? Какво става с теб и Джин? - побързах да сменя темата.
- Всичко е супер! - започна Мин Тра и тогава чух иззвъняване.
Най-вероятно някой я търсеше.
- На вратата се звъни. Изчакай малко! - информира ме.
След секунди чух отключването и малкия писък на Мин Тра.
- Рин-а, става ли да се чуем друг път? Джин е тук и...- започна след минута.
- Няма проблем! Разбирам! Приятно изкарване! - отвърнах ѝ и затворих.
Реших да посвиря малко на пианото в другата стая, но когато отидох там, телефонът ми отново звънна.
Беше Мьонгсу. Защо ми звънеше?
Хейо!
Главата не е чак толкова интересна, но все пак се надявам да вине харесала, а ако е така, моля гласувайте и коментирайте!
Saranghae!❤️