Строполих се на наръбените стъпала на автобуса, а краката ми стърчаха отвън.
- Gwenchana?! - някой ме хвана за ръката и ми помогна да се изправя.
Беше Санг Хьок.
- Омо! Тя кърви! - извика Джия.
Докоснах челото си. От раната течеше кръв! Обърнах се, а това което видях бе как Хьона се качва в отсрещният автобус и ми маха, усмихвайки се подло.
Ясно кой ме спъна!
Автобусът тръгна.
Съл Би ме накара заседна до нея и от някъде намери аптечка. Почисти ранаите на челото и устната ми, а след това сложи лепенка на тази на челото ми.
- Айш, казах ти, че е опасна! Едва започва! - скара ми се.
- Просто две малки рани! Нищо сериозно! - опитах се да я успокоя.
- Не е вярно! Устната ти е сцепена, а лепенката едва покрива раната ма челото ти! Ако можеше направо щеше да те обезобрази! - Джия се изправи на седалката си пред нас и се обърна, за да ни вижда.
- Глупости! Прекалено много се вживявате! - отвърнах.
- Те са прави! - Хара се показа до Джия.
Чакай малко! Тя не беше ли срамежливата?
- Хьона ти е вдигнала мерника, а това значи, че си свършена! - довърши.
- Преувеличавате! - завъртях очи.
- Аня! Едно момиче ми разказа за случка между сестра и и Хьона! - и Боми заговори отсреща.
- Какво е станало? - обади се Мина.
- Чували ли сте името Гьо Хьорин? - продължи Боми, присвоявайки очи.
- Аня? - отговори Джия.
- Именно! Защото е изчезнала! - извика Боми.
- Яя, шестото чувство! По-тихо! - извика някой и се изправих.
Оказа се Кен.
Седнах си тихо и погледнах Боми.
- Продължи! - казах тихо.
- Тя Хьорин била обикновена седмокласничка, която била приятелка на Хьона. Но веднъж на един конкурс тя спечелила първо място, а Хьона - второ...- изведнъж Боми млъкна.
- И какво станало? - попита притеснено Мина.
- След конкурса Хьона и Хьорин се скарали. Хьорин тръгнала да се прибира...но така и не се прибрала! - довърши със злокобно изражение приятелката ми.
- Яя! - изписка леко Мина.
- Пуснали я за издирване, но така и не я открили...- вметна Сълби.
- Глупости! Само се опитвате да ме сплашите, за да си мълча пред нея! - намусих се.
- Не се шегуваме! - тросна се Джия.
- 6th sense, намалете децибелите, моля! - дойде при нас Теянг, видимо в лошо състояние и се върна на мястото си.
- Май снощи някой е прекалил с алкохола...- подшушна ми Боми от отсрещната седалка.
- Яя, тихо Боми! Ще те чуе! - скастри я Хара.
- Аньонг, дами! - при нас се приближи Хонг Бин и се подпря на облегалката на седалката на Боми - Какво правите?
- Говорим си? - повдигна вежда тя.
- За какво си говорите? - усмихна се и погледна мен.
- Тайна! - скръстих ръце.
- Но защо? - начумери се.
- Защото си момче? - повдигна вежда Съл Би.
- Няма проблем! Можете да му кажете! Така или иначе е повече жена, отколкото мъж! - привикна се някой.
- Яя, Санг Хьок! - извика Бин и побягна към задните седалки, където най-вероятно беше групата му.
- Омо, представям си какво ще и е на групата, която ще живее близо до тях! - завъртях очи.
- Пристигнахме! - погледнах напред и видях че G-dragon, застанал до шофьора - Ще помоля всички да слязат един по един без да се блъскат от автобуса и да се съберат в двора на комплекса!
- На-на-на-на-на! - изплези се Хонг Бин, бягайки по пътеката и гледайки назад, а след малко бе последван от Хьок, който пък падна по очи между седалките.
- Омо! - засмяхме се всички.
- Обувките ми! - изръмжа и тогава видях, че връзките на кецовете му са завързани едни за други.
Бързо ги оправи и се изправи.
- Ела тук говедо такова! - извика и побягна към изхода на авгобуса.
- Вземете си нещата, идиоти такива! - извика някой и побягна след тях.
Оказа се N.
- Защо всичките крещите?! - Кен ги последва ядосан, но също бягащ.
- Изчакайте ме де! Яя! - и Рави, като  последният останал от Vixx ги последва на бегом.
После всичко потъна в тишина.
- И ето как НЕ трябва да слизаме от автобуса! - проговори ТОП.
След като взехме нещата си от багажното отделение на автобуса се събрахме в двора.
Направиха една много дълга и скучна проверка, а аз вече умирах от жега!
Погледнах сградата. Беше огромна!

- Общежитието разполага с 6 етажа, на 4 от които има по 10 апартамента. - започна да обяснява директорката - Всяка стая е с различно разположение и брой на леглата. На петият и шестият етаж се намират репетиционните зали, в които ще упражнявате танците си, а всяка стая разполага с пиано.
Имате и стаи с бюра в апартаментите , където ще учите, а компютърна зала има в подземния етаж. Това е всичко от мен! Сега ще ви раздадат ключовете за стаите! Аньонгхасейо! - и си тръгна.
След това пред нас застанаха трима мъже и една жена.
- Аньонг! - усмихна се тя - Ние сме възпитателите на вашето общежитие. Аз съм Куон Джи Йон!
- Аз съм Джънг Шимин! - представи се единият господин.
Той беше на средна възраст, с черна коса вързана на малък кок.
- Куон Сънг Джонг! - тихо отговори тоз по средата.
Омо, защо беше толкова клющав?
Но вниманието ми бе привлечено последният възпитател.
Имаше толкова сърдит вид!
- Гонд Донг Су! - изрева и подскочих.
Къде сом чувала това име?
- Това е съпругът на г-ца Гонг! - изписка някой до мен и тогава се сетих.
Омо! Свършено е с мен!
- Имам един въпрос! - продължи г-н Гонг, поглеждайки всеки един от нас - Коя е Пи Рин?
Яя, какво става?! Защо пита за мен?! Да не би Гонг да му е казала нещо?!
Пристъпих притеснено напред и погледнах към него.
- Аз съм! - промълвих.
- Ела тук! - изрева.
Приближих се още и застанах до него.
Ами сега?!
Видях, че вдигна ръката си към мен и стиснах очи изплашено. Той щеше да ме удари!
Но вместо това усетих как една ръка ме тупва по рамото и се ококорих.
- За тези, които не знаят, госпожица Пи Рин влезе с най-високи резултати тук! - започна усмихвайки се, а аз го гледах като блъсната от камион - Макар и затруднена доста от съпругата ми, тя успя да дойде и да се представи отлично! Поздравления! - и ме аплодира, а другите го последваха слисано.
- Рин-а, като първа в класирането имаш правото първа да избереш стая за групата си! - започна г-н Джънг.
Отдъхнах си. За разлика от г-ца Гонг, съпругът и беше различен! А аз толкова се притеснявах!
- Момичета, елате! - извиках приятелките си от групата.
- Стая за шест членна група...- промълви г-ца Куон и разгледа списъка пред себе си - Удачните апартаменти са No 11, 16, 21, 26, 31, 36.
Замислих се. Щеше да е по-удобно да сме на първият етаж.
Споделих идеята с момичетата и те се съгласиха.
- No 11. - отговорих.
Дадоха ми ключът.
- Можете да вземете багажът си и да се настаните! - довърши г-н Гонг и шестте влязохме в сградата.
Тръгнахме по коридорът и щом стигнахме до врата с табелка, съответстваща на номера на ключа спряхме.
Отключих вратата и пристъпих вътре. В антрето имаше 4 врати, като отворих втората.
Омо! Беше жестоко! Имаше 3 двуетажни легла, като двете бяха едно до друго, разделени от стена, а последното образувале ъгъл със средното.

Джия мина покрай мен и се качи по стълбата на вторият етаж на леглото до дясната стена.
Побързах да на втория на средното легло. Съл Би беше на първият етаж при мен, Хара при Джия, а Мина при Боми, която си избра да е на вторият етаж на последното легло.
- Тук ми харесва! - възкликна Джия.
- Хайде да видим и другите стаи! - предложи Боми и слязохме от леглата.
Отворих първата врата от ляво. Беше баня 3 оцветени душ кабини.
- Ще се редуваме! - обади се Мина.
Отидохме до третата врата.
Вътре имаше 6 бюра и пиано до стената.
Напомняше ми на малка класна стая!
Дойде ред и на последната врата. Това беше дрешник! И беше достатъчно голям за дрехите на всички ни!
- Само едно липсва! - каза изведнъж Съл Би и всички се обърнахме към нея - Няма хол!
- Може да има, но да е общо помещение? - предположи Хара.
- Хайде да потърсим! - усмихна се Джия и тръгна да излиза.
Чак сега забелязах, че на краят на коридора има врата с табелка, на която пишеше "Занималня".
Мина отвори вратата и всичките се изсипахме вътре.
Беше с паркет, няколко дивана с малка маса пред тях. А срещу тях на стената беше закачен огромен плазмен телевизор. От другата страна имаше тенис маса, а в единият ъгъл стоеше голям черен роял.
- Аньонг! - обърнах се към звука и видях 5 момичета зад нас.
- Ние сме EXID. - информира ни едното момиче и протегна ръка напред - Аз съм Хани!
- Рин! - поех ръката и и се здрависахме.
Запознахме се и с останалите, а после решихме да седнем на диваните.
- Какво ще кажете след репетициите довечера да си сготвим нещо? - предложи Джънг Хуа.
- Но къде? - повдигна вежда Джия.
- Тук има 3 кухни. - отговори и Хьерин.
- Но почти никой не си готви, понеже сме много и или излизат, или ядат в столовата на училището. - вметна LE.
- Какво ще кажете? - обърнах се към момичетата от моята група.
- Добре! Ами разположението за позициите в групата? - припомни ми Хара.
- О, вярно...- спомних си.
- Ще си избирате позициите? - включи се Хани.
- Ще си покажем как танцуваме, пеем и рапираме и ще видим кой е най-подходящ за съответната позиция. - обясних.
- Омо и ние трябва да го правим! - подскочи LE.
- Какво ще кажете да се съберем заедно след вечеря и да си помогнем по отношение на мненията? - предложи Джия.
Всички се съгласихме. После с групата се прибрахме в апартамента си и започнахме да си подредим багажа в дрешника.
И изведнъж от горе се чу страшна дандания.
- Яя, няма да се разберем така! - изръмжах и тръгнах да излизам, с идеята хубаво да се разкрещя на тези над нас, но Съл Би ме хвана за ръката.
- Рин-а, трябва да тръгваме след малко! - каза ми и погледнах часовника на ръката си.
Беше 16:45, а в 17:00 трябва да сме в концертната зала!
Преди да заключа погледнах нагоре намръщена.
Които и да бяха тези шумни хора отгоре, тежко им горко ако пак ми вдигат гирлутия!
В 17:00 точно седнахме на местата си в концертната зала.
- Аньонгхасейо! - започна директно Джонг Арай, излизайки на сцената с микрофон в ръка и голяма усмивка - Няма да говоря много, затова ще карам по същество! - Ще започнем с момичетата и по-точно с групата първенец! 6th sense да дойдат на сцената!
С момичетата се изправихме и отидохме при директорката.
- Учителят ви по хореография е един от най-младите ни преподаватели, член на една легендарна група - Super Junior! - започна и всички запищяха от радост.
Омо, това истина ли е?!
- Дами и господа, посрещнете Чои Шиуон! - И той излезе на сцената, а аз щях да припадна скоро!
Шиуон щеше да ни бъде учител по хореография?!
- Яя, защо ме ощипа толкова силно?! - гласът на Джия ме извади от мислите ми и я погледнах.
- Нали ме накара да те ощипя, за да разбереш дали е сън? - отвърна и Боми.
- Искам да кажа, че с колегите много спорихме! - явно Шиуон беше взел микрофона, затова отново се обърнах към него - Всеки искаше да бъде учител на 6th sense, понеже гледахме записите от изпитите им...
Ококорих се.
Чакай малко! Какви записи?!
- Кандидатите не знаеха, че изпитът им се записва от скрита камера...- започна, явно забелязал шока, в който бяхме всички - Но точно затова се представиха блестящо! Накрая всички теглихме чоп, а аз бях сполетян от късмета да се паднат на мен! - усмихна се - Mianhae, момчета ама изгубихте! - обърна се към едната завеса.
- Благодарим за пояснението, Шиуон! - прекъсна го директорката - Можеш да застанеш до момичетата! - той я послуша и се запозна с всички ни, а директор Джонг продължи да говори - Идва ред и на учителят им по пеене! А той също е член на Super Junior! Аплодисменти за Лий Сънгмин! - и той излезе на сцената, посрещнат от аплодисменти.
  - Благодаря на всички! И аз се преборих с другите, за да взема групата! - обърна се към Шиуон, а двамата се засмяха - И ще се радвам да им предам своите знания! - беше лаконичен и бързо се присъедини към нас.
- Дойде ред и на преподавателят по солфеж! - усмихна се директорката и погледна списъкът си - Той ще вземе няколко групи като клас! А този учител е...г-жа Гонг Минтра!
ОМО!

Какво.....

...ще...

...правим...

...СЕГА?!!!

Хейо!
Mianhae, mianhae, mianhae за голямото закъснение на главата! Също така се извинявам, че е толкова скучна, просто съм малко заета напоследък, а и е лято, а аз също съм човек и...да...
Извинявам се ако има правописни грешки! Ма снимката горе е Рин!
Saranghae! ❤️