На сутринта се събудих преди Кас. Загледах се в спокойното му лице. Беше наистина красив...
 Един кичур падаше над очите му и посегнах да го преместя, когато той отвори очи.
 Мигновено дръпнах ръката си.
- Добро утро! - промълви докато се протягаше.
- Добро утро! - отвърнах леко засрамена и станах от леглото.
- Всичко наред ли е? - попита ме сънено.
 Усещах, че съм се изчервила и затова стоях с гръб към него.
- Да...- отговорих и излязох от стаята забързано.
 Щом вече бях в моята стая, затръшнах вратата след себе си и си поех дълбоко дъх, за да се успокоя. Какво ми ставаше? Да не полудявах? Наистина ли щях да се прехласна по първия ловец на сенки, който видя? Факт беше, че Кастиел е наистина красив и мил, но не беше и единствения!
 Изведнъж телефонът ми звънна и ме изкара от мислите ми.
- Да, мамо? - вдигнах.
- Ела с Кастиел да събереш останалия си багаж! - каза мама от другата страна на линията.
- Добре! - отвърнах и затворих.
 Взех си душ, а после облякох черни дънки, син потник, сиво яке и обух червените си "Converse". Сресах косата си и я оставих пусната.
 След това реших да повикам Кас и отидох да почукам на врата му.
- Коя си ти? - чух момчешки глас зад себе си и се обърнах стреснато.
 Зад мен стоеше чернокосо момче със сини очи. Беше по-висок от мен с половин глава и ме гледаше заплашително.
- На теб говоря! - сопна ми се и подскочих изплашено.
- Р-Рейчъл К-...- изведнъж се обърках.
- Колт? - довърши момчето.
 Сега си спомних, че истинската ми фамилия не е Крес, а Колт. Беше трудно да свикнеш да се наричаш по друг начин, след като 15 години си смятал Крес за истинската си фамилия...
- Да... - промълвих тихо.
- Тео? - нещо опря гърба ми и се обърнах, за да видя красивите очи на Кас, които гледаха невинно другото момче.
 Също така не носеше блуза и при гледката лицето ми пламна.
- Кас, какво прави тя тук? Мислех, че семейство Колт се нанасят тази вечер. - другия го гледаше обвинително, игнорирайки присъствието ми напълно.
- Рейчъл, нека те запозная с моя парабатай, Теодор Вейм. - Кас се обърна към мен.
- Вейм? - повдигнах вежда.
- Да! Проблем ли имаш с това?! - извика Теодор изнервено.
- Хей, Тео, успокой се! Плашиш я! - защити ме Кастиел.
- Що за ловец на сенки се страхува? - подсмихна се арогнантно Тео и тръгна по коридора.
- Какво има? - попита ме Кас, щом Тео се отдалечи.
- Майка ми каза да отидем у дома, за да събера останалия си багаж. - отговорих, гледайки в краката си..
- Добре. Само да се облека. - каза и се върна в стаята си.
 Погледнах вратата, а лицето ми все още гореше.
- Я се стегни! - казах на себе си и си ударих шамар.
- Добре ли си? - обади се глас зад мен и този път беше момиче

   Имаше руса коса и сини очи.

- Здравей! - усмихнах й се.
- Ти си Рейчъл, нали? - попита ме и кимнах - Аз съм Сиела, сестрата на Кастиел.
- Той има сестра? - казах мислите си на глас и веднага съжалих, щом видях реакцията на момичето.
- Да...- тя погледна към ръката си, която беше обсипана с руни.
- Извинявай, ако съм те обидила...- промълвих виновно.
- За какво? Та ти не си виновна. - отговори ми Сиела.
 Не знаех как да отговоря, затова смених темата.
- На колко години си? - попитах.
- На 14. - отвърна - Ти?
- На 15. - отговорих.
- Хей, Сил! Какво става? - чух Кас зад себе си и се обърнах.
- Нищо, Кас. При теб? - те се прегърнаха и в този момент разбрах колко са си близки.
 Имаха само единият като свой роднина и точно това ги сближаваше.
- С Рейчъл отиваме да съберем останалия й багаж. Между другото малката й сестра е тук, така че можеш да наминеш през нейната стая и да си поговорите. - усмихна й се и тогава ми напомни за Крис.
 Очите ми се разшириха. Съвсем бях забравила за Крис! Потърсих телефона си и видях, че имам над 30 пропуснати обаждания от него. Набрах номера му и зачаках.
- Рей! Къде си, за Бога?! Скъсах се да ти звъня вчера! - извика той веднага щом вдигна.
- Случиха се някои неща...след малко се прибирам удома. - казах тихо.
- Прибираш се? Къде си спала тогава?! Добре! Тръгвам натам! - след тези думи ми затвори.
 Свалих телефонът от ухото си и видях, че Сил я нямаше, а Кас ме гледаше сериозно.
- Да не си посмяла да кажеш на онзи мундан, че ловците на сенки съществуват! - каза ми.
- Но защо? - попитах объркано.
- Не е негова работа! - извика ядосан.
- Добре! Успокой се! - дръпнах се назад смутено.
- Да тръгваме! - каза ми, след като въздъхна и тръгнахме по стълбите.
 По пътя вървяхме в тишина. Щом пристигнахме видях как мама излиза и ми се усмихва.
- Рейчъл! - чух някой зад себе си и когато се обърнах.

  Тогава Крис сграбчи лицето ми и ме целуна. Очите ми се разшириха от шок. Какво правеше?! 

  Опрях ръце в гърдите му, отблъсквайки го. Той се откъсна от мен зашеметен.
- Какво ти става, за Бога, Крис?! - извиках и с периферното си зрение си видях как Кас ме гледа.
 Не разбирах сърдит ли беше или не му пукаше изобщо.
- Цяла нощ не знаех какво се е случило с теб и къде може да си, а ти ми крещиш, защото те целунах?! - отговори ми със същия тон Крис.
- Защо ме целуна?! - продължих още по-изнервена.
- Защото съм влюбен в теб, Рейчъл! Толкова години минаха, а ти дори не се и досети! - останах в пълен шок.
 Затова ли беше всичко? Затова ли бяхме приятели и ми помагаше с всичко? Защото ме е харесвал?
- Кристиан...аз...- започнах неловко.
- Сигурен съм, че и ти изпитваш нещо към мен, Рейчъл! - приближи се, но аз отстъпих назад.
- Съжалявам, Кристиан, но грешиш...нямам чувства към теб...- погледнах надолу, преди да заплача.
 Не можех да повярвам, че точно сега слагам край на нашето приятелство! Това от което се страхувах най-много бе да не загубя, Крис, а ето че сега правех точно това, отхвърляйки го. Защо трябваше всичко да се срине за толкова кратко време?
- Рейчъл...- той тръгна към мен, но тогава Кас препречи пътя му.
- Тя ти каза, че не изпитва нищо към теб! - изръмжа заплашително той.
- Ти пък кой си, че да се месиш в нашите отношения? - спона се Крис и се опита да го избута.
- Този, който ще те превърне в труп, мундане! - видях ръката на Кас, която беше свита в юмрук.
- Мундан? Това пък какво е? - заяждаше се Кристиан.
- Давам ти 10 секунди да се ометеш от тук! - предупреди го Кас и ръката му потръпна.
- Кристиан...просто си върви...- намесих се накрая.
- Значи това е краят, така ли, Рейчъл? - очите му се впиха болезнено в мен.
- Сам го сложи, не го забравяй! - повиших тон изнервено.
- Добре тогава! Сбогом...Рейчъл Колт! - след тези думи се обърна и си тръгна, оставяйки ме още по-шокирана от преди.
- Той от къде знае истинската ти фамилия? - попита ме Кас, сякаш прочел мислите ми.
- Не знам! - отговорих очудено.
- Рейчъл! Веднага елате тук! - обърнах се и видях майка ми да стои на вратата видимо изнервена.
 Влязохме в къщата на бегом.

- Какво стана там, Рейчъл? - попита ме тя.
- Кристиан ми призна чувствата си... - започнах разстроена.
- Но тя го отхвърли, той се ядоса и си тръгна. А най-важното е, че я нарече Колт. - довърши Кас.
- Но от къде знае? - попита татко разтревожено.
- И аз това се чудя. - отвърна Кас притеснено.
- Най-добре ще е повече да не контактуваш с него, Рейчъл... - каза майка ми сериозна.
- Няма и да се случи. - отговорих печално - Нашето приятелство приключи.
- Добре тогава! Сега може да се качите да си събереш останалия багаж, а майка ти ще ви закара обратно след това. - каза татко.
 С Кас отидохме в стаята ми. Извадих другия си куфар и започнах да прибирам в него нещата си.
- Не разбирам...- изведнъж промълви той.
- Какво не разбираш? - попитах го.
- Как не си забелязала, че мундана е имал чувства към теб. - отвърна ми замислено.
 Обърнах се към него ядосана.
- Приемах го като приятел! Винаги съм го обичала, но само като брат! - отговорих и сълзи се стекоха от очите ми.
- Рейчъл, успокой се! - каза ми Кас и се опита да ме прегърне, но го отблъснах.
- Не се опитвай да ме успокояваш! - извиках през сълзи.
- Тогава защо показваш, че си уязвима? - той скръсти ръце пред гърдите си.
- Аз не съм уязвима! - изкрещях и изведнъж усетих остра болка във гърба си.
 Докоснах мястото с ръка. Беше мокро. Погледнах ръката си, по която имаше кръв.
- Рейчъл?! - очите на Кас се разшириха, а образът му се размаза пред моите.
 Замаях се и вече не чувствах краката си. Затворих очи и последното, което усетих бяха ръцете на Кас, докато ме хващат.