Фейт

Онзи слон Дерек все още беше върху мен. Едвам дишах - и заради тежестта, и заради миризмата. Бях по сутиен и бикини и голата ми кожа се докосваше до мазната му пот. Той пуфтеше и сумтеше, докато се наместваше, а аз търсех начин да го ударя в слабините. Побутвах месата, за да ги открия, но не успях. 

Докато се опитвах да измисля други начини за съпротива, той каза опасно близо до лицето ми, лъхвайки ме с гадния си дъх:

- Хайде, бебче, разгорещи се малко...ррр...

Погледнах го отвратено. Този сериозно имаше проблеми със самочувствието. Тогава ми хрумна да му задавам глупави въпроси, за да отклоня вниманието му от мен.

- Ъъ... плел ли си терлици? - попитах първото, което ми хрумна наум. - Студено ми е на краката.

Той ме  погледна изкусително и отговори:

- Сега ще ги сгрея, скъпа - и се запъти натам с езика си. Когато стигна до долу, аз го ритнах в носа и той нададе стон.

- Съжалявам, без да искам! Имам гъдел - усмихнах му се уж извинително аз. 

Той изръмжа, а аз потръпнах:

- Ще си платиш, малка никаквице!

Тогава той ме захапа за палеца и аз изкрещях. Господи, това болеше!

Изведнъж вратата на стаята се отвори и Лео връхлетя разярен. Най-сетне! 

Взе една лампа и удари с нея дебелака. Той отслаби захапката си и падна тежко до леглото. С Лео се спогледахме, задъхани, и той дойде до мен и ме прегърна. 

- Нямаше да си го простя, ако ти беше направил нещо - издиша той в косата ми. 

Сърцето ми пропусна два удара и после премина в див галоп. 

- Аз съм виновна... Ако те бях послушала, нищо от това нямаше да стане.

- Но и аз трябваше да ти кажа на какво е способен той - погледна ме в очите Лео и след това погледът му се спусна надолу по тялото ми. Голото ми тяло. Стори ли ми се, или го видях да се изчервява?

- Ъм... Ще те оставя да се облечеш. Нали нищо не ти направи?

Поклатих глава и го оставих да излезе от стаята. Аз се преоблякох набързо, в случай че Дерек се събудеше и след това излязох.

Намерих Конър, крещящ на Лео:

- Ударил си шефа?! Заради това момиче?! Откога си такава п*тка, Лео?

- Не смей да ми  говориш така! Как ще го оставя да я изнасили?

- Както останалите - отвърна Конър и настана гробно мълчание.

- С тази разлика, че за тях не ми пукаше - каза спокойно Лео, след което погледна в моя посока и ме видя. Усмихна ми се нервно, а аз се приближих към тях.

- Уволнени сте. И двамата. 

Аз зяпнах Конър шокирано, а Лео, като че ли, го прие спокойно. Очаквал го е.

- Хайде, Фейт, да си тръгваме, нямаме повече работа тук.

Взехме си нещата и хванати за ръка, напуснахме бара. Завинаги. Но заедно.

Не вярвах, че първата ми работа щеше приключи толкова бързо. Е,  какъвто ми бил късмета. 

***

Ейдриън

Един час по-рано 

Опрях се о задната стена на бара и извадих вече готовия канабис от джоба си. Исках да изпусна парата, без да знам защо. Вдишах дълбоко от наркотика и го оставих да се плъзне в дробовете ми. От известно време насам, когато затварях очи, в ума ми се появяваше образът на Дестини и сега ставаше същото. Не можех да си обясня защо толкова ми влияеше. Нито беше супер красавица, нито ме беше впечатлила с нещо. Просто ми беше влязла под кожата и това е. Ако продължавах да не й обръщам внимание, бях сигурен, че щях да я забравя, нали?

Изведнъж чух шум от токчета и кикот от другия край на стената. Пред очите ми изникнаха Дестини и една от приятелките й, които се поклащаха и се подкрепяха на стената. Избързах да се скрия. 

Защо, всъщност, се криех? Нима се превръщах в шибан шпионин заради нея?

- Не мога да повярвам, че се напи! Какво те накара да го направиш? 

- Това не е от значение - изфъфли тя, препъвайки се в собствените си крака.

- Разбира се, че е. Ти си ми приятелка, Дестини. Случило се е нещо, за да те накара да изпиеш толкова питиета за отрицателно време.

- Писна ми, Америка... Писна ми от него. Защо се държи така? Отбягва ме напълно съзнателно, а по-лошото е, че май започвам наистина да хлътвам по него. 

Стъписах се. За кого говореше тя? Имаше момче в живота й? Дали го познавах? Всъщност, аз не знаех нищо за нея. Дали си имаше гадже? Какво ме интересуваше? 

Всмуках от канабиса, за да се успокоя, след което чух:

- О, Дестини! Романтичката ми тя! Наистина ли вярваш, че имаш бъдеще с Ейдриън?Само го погледни. Той е стриптизьор и задник в едно. Ще си поиграе с теб и ще те захвърли. 

- Знам, по дяволите... Но има нещо в него, което ме привлича. Ако той е хладилник, аз съм неговият магнит - каза тя и се изсмя на репликата си.

Сърцето ми се сви от някакво чувство, което не можех да назова. Никога досега не ме бяха сравнявали с хладилник. За всичко си има първи път.

- Няма да му позволя да те съсипе, скъпа. Повече няма да идваме в този бар. Единственото, което ти носи, е болка. 

Когато чух това, ми идеше да изкрещя да не го прави, да продължи да идва тук, за да мога поне да я виждам, дори и без да си говорим. Това място беше единственото, на което можехме да се срещнем със сигурност. 

Подадох се иззад ъгъла и застинах. Дестини плачеше тихо, а Америка потриваше гърба й. 

- Права си... Да тръгваме и да не се връщаме повече - избърса сълзи тя и, подпирайки се една друга, си тръгнаха пред очите ми, а аз си казах, че това е най-правилното нещо, което мога да направя, за да не я нараня още повече. Сигурен съм, че щеше да ме забрави рано или късно.

Въпросът беше дали аз щях да я забравя.

Бележка:

Супер много съжаляваме за дългото чакане. Наистина нямахме възможност да напишем и две думи. Ще се радваме да оставите мнението си и ви благодарим, ако още си ни спомняте :ДД <3 ^-^