Фейт

- Какво ще желаете, дами? - попитах аз, вече с новата си длъжност на сервитьорка в Bar "Aftertaste". Днес ми  беше първият ден и като че ли се справях добре. За съжаление още не бях видяла Лео и не бях влизала в стаичката им. Сигурно смятаха, че още не съм достойна за там. Но щях да докажа, че бях.

Жените ме изгледаха злобно от глава до пети, втренчвайки се в оскъдната ми униформа. Имаше какво да гледат, всъщност. Състоеше се от доста къса лилава поличка и риза, закопчана от средата на гърдите, така че се виждаше цепката ми. Слава Богу, че имах такава. 

- Два пъти текила и ядки... и малко дрехи за теб.

Изсмях се и им отвърнах:

- Ей сега пристигат.

Запътих се към бара и казах поръчката на бармана, който се оказа наистина готин пич.

- Е, как върви работата? - попита ме той, ухилвайки се флиртаджийски.

- При положение че вече ми поръчаха дрехи, добре.

Той изплю това, което си пийваше скришом.

- Харесваш ми.

Усмихнах му се и се запътих към останалите маси. Не че не споделях чувствата му, просто харесвах друг.

В този момент видях как Дестини и Америка влязоха в бара и седнаха на една от масите отпред. Ах, те, перверзници! Знаеха къде да сядат. Аз ги бях научила. 

Приближих се към тях и ги изненадах в гръб.

- Привет, любителки на стриптизьорите! Представям ви най-новата сервитьорка в този бар - Фейт О'Конъри.

Челюстите им се удариха в масата от шок. Когато си ги прибраха, те продължиха да ме гледат тъпо с опулени очи. Накрая Дестини се съвзе:

- Господи, какво правиш тук? Шегуваш се, нали? Сериозно ли работиш тук?

- О, Корейски Иисусе, трябваше  да кандидатствам за тази работа преди теб! Това е гениално! Гордея се с теб! - възхити се Америка.

- Като редовни членове на този бар, мога да ви предложа VIP карти, с които можете да влизате напълно безплатно тук.

- Наистина ли? - удиви се Дестини.

- Не. Все още нямам тези привилегии. Така, какво ще искате?

Америка и Дестини се спогледаха и казаха едновременно:

- Чай.

Завъртях очи и им отвърнах:

- Нека аз се погрижа за питиетата ви.

Когато се върнах на бара, бях посрещната от Конър, който ме извика в стаичката. Най-сетне!

Влязохме и се озовах в мъжкия рай. Беше пълно с оскъдни облекла и миришеше на мъжка пот. Перфектно. Чудех се само дали тук нямат баня. 

И след това погледът ми попадна на всички мъже тук, които бяха голи до един, само по боксерки. Ммм, това ми харесваше. Видях и Лео, при което сърцето ми се разтупка. Разглеждаше тоалети и то доста необичайни. Ризи, панталони, зубърски очила. Щеше да се прави на непослушен ученик. Дано за наказание го изпратеха при мен.

- ...ейт! Ехо!

Откъснах погледа си от Лео точно в момента, когато той погледна насам.

- Съжалявам, разсеях се - казах на Конър.

- Знам, разбираемо е - намигна ми той.

- Както и да е. За какво, всъщност, съм тук?

- Ще ти дадем някои наставления докато трае шоуто и някои хора се нуждаят от помощ за избирането на костюм, като например Лео.

Последният се обърна към нас стреснато:

- Какво? Не се нуждая от помощ.

- Нуждаеш се от моята.

Заех се да му избирам дрехи и после започнах да го обличам.

- Хей, хей, хей, какво правиш? Мога и сам...

- Може ли да ме оставиш поне това да направя? - повдигнах вежди аз.

Той само врътна очи и се остави да му сложа ризата. Заех се с копчетата, като "небрежно" докосвах кожата му. Направих се, че не забелязвам как тя настръхва под допира ми. Подсмихнах се и се заех с панталоните.

- Т-там вече... ъъ...мога и сам.

Този път го пощадих и го оставих. Излязох, доволна и изчервена. Да бъда толкова близо до него ме правеше доста чувствителна. Мисля, че и него също.

***

Шоуто беше свършило най-после и аз разчиствах след жените, седели тук. Приятелките ми си бяха тръгнали, исках да бъда с тях, но трябваше да разтребя тук. 

Изведнъж чух шум зад гърба си и когато се обърнах, Лео вече ме теглеше към стаичката. 

- Какво става? Не можеш да...

- Млъквай. Искам само да ме следваш и да не издаваш и звук.

- Защо?

- После ще ти обясня.

- Няма да тръгна с теб, ако не ми кажеш сега.

Той изпуфтя ядосано. Направи ми впечатление, че беше потен и въпреки това изглеждаше ужасно секси. 

- Ще правят проверка.

- Кой?

- Не го познаваш. Казва се Дерек. И е опасен - при последното ме погледна настоятелно.

- Искаш да кажеш опасен за мен?

- Не, за всички ни.

- Защо?

- Би ли спряла да задаваш въпроси?

- А ти би ли бил по-многословен?

Той само ме дръпна по-силно и ме завлече в стая в стаичката. Явно стаичката не беше просто стая, а цял... апартамент. Лео ме завря в някакъв гардероб и ми каза да не мърдам оттам. След това изчезна. Какво, по дяволите? Тази проверка явно беше доста строга, че да иска да ме заключва. 

Чувах гласове отдалеч, но когато те спряха пред вратата, вече разбрах за какво си говорят.

- Чух, че имате нова сервитьорка - каза непознат мъжки глас. Предполагам на "проверяващия".

- Не - изстреля Лео, а в същото време Конър каза:

- Да, правилно си чул. 

За секунда настъпи мълчание, след това мъжът попита дали може да ме види. Не можех да разбера защо трябваше да се крия от него. Излязох от този вмирисан гардероб и отворих смело вратата.

- Здравейте! Май ме търсите.

Отправих думите си към дебел, космат чичко, който изглеждаше ужасно перверзен и леко подпийнал. 

- О! Оо! Разбирам защо си я криете - подсмихна се мазно той.

Лео си пое рязко дъх, а аз му се усмихнах пресилено. 

- Дерек, приятно ми е.

- Фейт.

Той протегна мазната си огромна лапа и ме притисна към себе си повече от нужното. Потръпнах. Миришеше на цигари и бренди. И пот. Силна. Гнусна.

- Сега, имаш ли нещо против да... споделим тази нощ?

Преди да кажа нещо, той ме завлече след себе си към една тъмна празна стая, а аз погледнах уплашено назад. Никой ли нямаше да го спре? Засякох бесния поглед на Лео. Прошепнах му с устни "Помогни ми", а той затвори очи и издиша силно. 

О, не! Бях толкова глупава. Трябваше да го послушам.

С Дерек влязохме в стаята  и той ме бутна на леглото, затваряйки вратата.

- Не си като другите сервитьорки. Имаш характер и си много... секси - облиза се той, гледайки ме. - Събличай се.

- Виж, аз... разбра ме погрешно. Не искам да прекарам нощта си с теб. Трябва да се прибирам, ще се тревожат за мен...

- Не говори, а действай.

Разтреперана, започнах да се събличам, като се оглеждах за предмет, с който мога да го фрасна. На нощното шкафче до мен имаше чаша с вода. Дали да не я разбиех в главата му?

Точно посягах към нея, когато той седна върху мен и заклещи ръцете ми. 

Мамка му! С мен беше свършено.

Бележка:

Честита Нова година и дано всичките ви мечти за 2017 се сбъднат!  *-*

Съжаляваме, че толкова дълго не бяхме качвали глава, бяхме заети с другата история. Надяваме се тази да ви е харесала, скоро ще има нова глава и тук, и на другата ^^

-