Един часът сутринта е, а аз тепърва си лягам. Останах да гледам до късно любимия си сериал и резултатът е, че отново няма да мога да се наспя. Трябва да ставам рано, защото цялата рода ще идва утре сутрин, за да започнат приготовленията, в които избягвам да участвам, за "любимия" ми празник - Коледа. А и рожденият ми ден е тогава, което прави нещата още по-зле.

Лягам и се завивам през глава с мисълта за идващия ад. Повярвайте ми, има си причина за омразата ми.. Преди да се впусна в мисли за ужасните ми спомени, които обичат да се появяват точно когато си лягам, успявам да заспя и се унасям в дълбок сън.

 ***

Майка ми и аз пътуваме с колата към вилата на гаджето ми - Айзък. Ден преди Бъдни вечер е и там ще се състои партито, което той организира заедно с приятелите с по случай празниците. Не мога да спра да се вълнувам, защото просто чувствам колко страхотно ще си изкараме. А и днес...смятам да се разделя с девствеността си. Знам, че той е правилният и че и двамата го искаме. 

Поглеждам се за пореден път. Не мога да не призная че изглеждам секси - русата ми коса се спуска на вълни по гърба и раменете, които са открити от черната ми впита рокля. Пасва си перфектно с млечната ми кожа, а смарагдовото ми колие се допълва със зелените ми очи. 

     - Не се притеснявай, миличка, изглеждаш страхотно, както винаги - казва майка ми, усмихвайки ми се в огледалото за обратно виждане. 

И аз се усмихвам в отговор, след което виждам, че наближаваме вилата.

     - Да си изкараш хубаво. И знаеш - внимавай и без глупости - предупреждава ме, след което аз я целувам по бузата и слизам от колата.

Сексът не е глупост, нали? Не, особено с Айзък. 

След като влизам, Айзък ме посреща и двамата се гмурваме в купона. Танцуваме, пием(умерено), натискаме се, празнуваме, забавляваме се. Дотук всичко върви по план. Наблягам на дотук. Защото това, което следва, въобще не влиза в плановете ми. Отвъд най-смелите ми представи е. 

Айзък събира всички в хола, като води мен и себе си най-отпред. 

     - Моля за вниманието на всички!

Всеки се извръща към нас, като чувам как някои от приятелите му се смеят тихо. Какво става?

Гаджето ми се обръща към мен и ме поглежда с най-лъчезарната си усмивка. Аз му отвръщам в отговор и тогава той казва:

     - Скъпа Дакота, аз...късам с теб.

Първоначално стоя като шокирана, но след това се засмивам.

      - Айзък, това беше доста несполучлив опит за шега.

Всички се засмиват, като приятелите му реват от смях. Ха-ха, много смешно.

      - Само дето аз не се шегувам, бебо. Говоря напълно сериозно. Късам. С. Теб.

Този път изражението му е толкова ледено, че нещо се пречупва в мен. Сякаш част от сърцето ми е стъпкана с обувка. 

     - Мо..ля? - прошепвам на пресекулки аз. Усещам как очите ми се пълнят със сълзи и премигвам бързо. 

    - Чу ме. Сега - вън оттук. 

Побутва ме към вратата, а аз се спъвам в един стол и падам. Смехът отеква около мен, но аз сякаш не усещам и не чувствам нищо. Сякаш някой е изключил всичките ми сетива и в момента съм в друг свят. 

     - Можеш поне да излезеш с достойнство - чувам гласът му и това отприщва нещо в мен. Ставам, поглеждам към него, гледа ме с най- презрителното изражение, което някога съм виждала на лицето му. Чувствам как сърцето ми започва да пропада и да се чупи на парченца, когато го удрям с всичка сила през лицето и се омитам.

Малко преди да изляза през вратата чувам как негов приятел му казва:

     - Заслужи си парите, брато. Сеира, който видяхме, беше невероятен. Трябва по-често да правим облози с теб..

Излизам навън и когато се отдалечавам достатъчно, реввам с глас, падам на колене и чувствам как вече от сърцето ми не е останало нищо здраво.

***

Изведнъж всичко започва да избледнява и се озовавам на огромна ледена пързалка в публиката заедно с най-добрата ми приятелка Пайпър. Около нас всички са на крака, а ние крещим за някакво момче, което тъкмо си тръгва от пързалката. 

     - Сега идва ред на Рафаел Нолан, спечелил златен медал в състезанията в Китай и Япония и носител на златна купа от миналогодишните финали на Гран При във Франция. Той ще се пързаля на музиката: На любов: Ерос.

Момче на около 18 излиза и застава в средата на пързалката. Аз зейвам при вида му. Дотук той е може би най-сексапилният от участниците. Има много светло руса коса, почти бяла, загладена настрани, което е направо убийствено секси. Има изключително бяла кожа, която сякаш блести. Облечен е в черен костюм със сребристо на раменете. Изглежда толкова красив, че направо ме боли да го гледам.

     - Този да не е някакъв ангел? - пита Пайпър, втренчена в него. - За Бога, няма нито един недостатък! Иска ми се да го видя отблизо.

     - Аз също.. - казвам и тогава почва музиката и аз оставам с отворена уста като риба на сухо. 

Движенията му са леки, изящни, съблазнителни, пасващи напълно на музиката. Цялата публика гледа в транс. Плъзга се по леда сякаш е част от него. Не мога да се сдържа, ставам на крака и изкрещявам:

     - Давай, Рафаел!

След това осъзнавам какво правя и сядам засрамена. Но виждам как на лицето му се появява лека усмивка и кара сърцето ми да пърха.

След като прави успешно троен аксел, публиката е на крака до края, като изпълва още три учетворявания самоуверено и красиво, както никой друг досега. Пайпър и аз вече сме му направили цяла фотосесия и няколко клипа. 

Когато танцът му на леда приключва, той се покланя, задъхан и уморен, но с усмивка налице. И то каква усмивка... Букети и мечета валят около него, но той... той поглежда нагоре, сякаш знае къде съм и заключва погледа си с моя, а аз се разтапям отвътре. 

Тогава Пайпър изкрещява:

    - О, Господи, Дакота, той ме погледнаа, погледна меее...

Отварям уста, за да и кажа, че всъщност гледаше мен, но когато виждам колко се вълнува, решавам да я оставя да се радва. Когато поглеждам надолу към леда, него го няма.

***

Събуждам се, задъхана, с лепкави бузи заради сълзите, спускали се по тях и с разтуптяно сърце. За сетен път сънувах това, което стана с бившото ми гадже, но след това... Такова нещо никога не се е случвало, а толкова бих искала... Това беше най-красивият сън, който съм сънувала някога.

Преди да осмисля всичко, заспивам отново, този път необезпокоявана от въображението ми.