Хуа Йонг се разхождаше из градината край езерото и поливаше цветята мълчаливо, наблюдавайки една точка в езерото, докато си припомняше събитята от сутринта. А още по-важни бяха събитията от предишната нощ:

Тя за пореден път бе при конюшнята и плетеше плитки в гривата на жребецът на Уон Янг, когато някой я хвана през кръста и я стресна.
Тя инстинктивно се обърна и преметна човекът, след което го хвана здраво за ръката, а кракът си сложи на гърдите му.
- Ох! - извика принцът и тя мигновено го пусна.
- Омо! Уон Янг! Не знаех, че си ти! - възкликна притеснено момичето и помогна на съпруга си да се изправи.
- Виждам, че уроците по самоотбрана ти се отразяват добре! - пошегува се той и се закашля леко.
- Сигурен ли си, че си добре? - Хуа Йонг го погали по лицето, а младежът се обърна към нея, взирайки се в дълбоките ѝ като езера черни очи.
- Не съм напълно сигурен... - поклати глава престолонаследникът.
- Да повикам ли лечителят? Само ми кажи къде те боли и... - вайкаше се красавицата, но тогава той положи ръка на рамото ѝ, карайки я да престане да говори.
- Не ми трябва лечител, трябваш ми само и единствено ти, Хуа Йонг... - каза ѝ нежно, след което двамата продължително се взираха един в друг.
По едно време ръката на Уон Янг се премести от рамото към врата на момичето и я приближи към себе си, затваряйки очи, докосвайки предпазливо устните си до нейните.
Моментът беше идеален и никой от двамата не искаше той да приключва!
- Ваше Височество! - двамата чуха чужд глас и бързо се отдръпнаха като попарени един от друг, сякаш бяха извършили нещо забранено и погледнаха засрамено посетителят.
- Кажи, Чан Ъл? - въздъхна принцът и пусна ръката на съпругата си.
Хан Чан Ъл се грижеше за конете на кралското смейство и бе леко прегърбен мъж на средна възраст, с почти побеляла коса. Беше като чичо на Уон Янг и Хуа Йонг, защото именно той го научи да язди, а на нея показа как да се грижи за конете.
  - Извинявам се,  че ви прекъсвам, но Негово Величество кралят ме изпрати да ви повикам, иска да проведе разговор с вас! - информира го мъжът.
- Сега ли? Но с Хуа Йонг тъкмо щяхме да ходим на музикално представление! - намръщи се съпругът ѝ.
- Много съжалявам, Уон Янг, но баща ти каза, че разговорът е неотложен... - Чан Ъл се приближи до коня и потупа през него принцът по рамото - Звучеше наистина сериозно, а аз не бих злоупотребявал с търпението му, момчето ми...
Младежът дълго съзерцаваше възрастният мъж, след което въздъхна тежко и се обърна към красавицата, поглеждайки я виновно.
- Съжалявам, любов моя! Знам, че много искаше да отидем заедно, но... - започна да се извинява, но тя го тупна леко по главата и го накара да млъкне.
- Спокойно, ще отидем някой друг път! Върви да говориш с баща си! - усмихна се разбиращо жена му.
- Но музикалното шоу...
- Казах ти да не го взимаш толкова присърце! Ще отида да го гледам... - тя мина от другата страна на жребецът и застана до мъжът - ...с Чан Ъл!
- Но Хуа Йонг, аз трябва да се погрижа за Чин, жребецът на Уон Янг... - намери си извинение мъжът.
- Яя, недей така, аджуши (чичо)! Кога за последно ходи на музикално представление? - натъжи се момичето.
- Не мога да избягам от задълженията си, принцесо! - вдигна безпомощно рамене конярят.
- Какви задължения? - повдигна вежда престолонаследника - До колкото видях, жена ми се е погрижила вече за Чин!
- Но аз трябва все пак... - опита се да се възпротиви мъжът.
- Айгу, няма да си дадеш почивка, нали? - въздъхна младежът и отиде от другата му страна - Чан Ъл, единственото ти задължение за остатъка от деня е да отидеш на представлението с Хуа Йонг и да му се насладиш! Може и да вземеш аджума (леля) Сом Бок! Сигурно ѝ е скучно по цял ден да се занимава с градината, ще ѝ се отрази добре едно малко развлечение! - прегърна го през рамо и му намигна.
Конярят въздъхна и погледна мълчаливо момичето, а след това и момчето.
- Нямам избор, нали? - промълви накрая и младата двойка се зарадва - Ще прибера Чин в конюшнята, ще взема жена си и ще отидем тримата, но за протокола - аз съм искал да си свърша работата, но ми е било заповядано да ескортирам принцесата на събитието! - той размаха сериозно пръст пред младежите, а те се засмяха на думите му и го прегърнаха, след което той отиде да извика жена си и отново ги остави сами.
- После ще ми разкажеш как е минало, нали? - Уон Янг прегърна през кръста любимата си и ѝ се усмихна лъчезарно.
- Разбира се! Но следващият път ми обещай, че ще дойдеш! - погледна го сериозно момичето и протегна кутрето си към него, чакайки отговора му.
- Обещавам! - засмя се престолонаследникът и заключи кутрето си с нейното.
Двамата отново потънаха в очите един на друг, губейки представа за времето.
- Слънцето залязва, Уон Янг! Кралят те очаква, не го карай да те чака дълго! - Хуа Йонг разцепи настаналата тишина и се отдръпна от любимият си - Скоро представлението започва, трябва да вървя!
- Добре, няма да те бавя повече! - въздъхна недоволно съпругът ѝ и понечи да тръгне, но след секунда се обърна и я погледна - Но и ти ми обещай нещо!
- И какво е то? - принцесата скръсти ръце пред гърдите си и зачака любопитно.
- Внимавай да не се влюбиш в певеца! - каза ѝ той.
- Яя, това пък от къде се взе? - засмя се красавицата.
- Чух, че за пръв път синът на старият певец ще пее, вместо него. Виждал съм го няколко пъти по празничните церемонии, не бих казал, че е грозен... - присви очи момчето.
- Айгу... - Хуа Йонг се плесна по челото и го обърна към себе си - Няма значение дали е красив, или не! За мен...няма по-красив и уникален от теб, Уон Янг! И никога не го забравяй! - за да подсили думите си тя го целуна нежно, след което се отдръпна и се огледа - Я виж какво време е! Закъснявам за представлението! - тя го пусна и понечи да побегне към мостчето над реката, но младежът я хвана за ръката, карайки я да се обърне.
- Хуа Йонг, обичам те! - промълви той напълно сериозно.
- И аз те обичам, Уон Янг! - усмихна се и двамата за последен път скрепиха устни, преди да разделят пътищата си.

Представлението мина съвсем нормално, макар на Хуа Йонг тайничко да ѝ се искаше той да се появи по някое време, което така и не се случи. Но тя не му се сърдеше, защото знаеше колко е важна ролята му в управлението. Той беше престолонаследник! Скоро цялата страна щеше да падне на неговите рамене! Затова единственото, което тя искаше от него, бе той да я обича, друго не и трябваше!
След събитието тя се прибра в покоите им, но него все още го нямаше, затова си легна и заспа.
По едно време, въпреки цялата му предпазливост, момичето чу как вратата се открехва, а той се преоблича в тъмнината, но реши да не показва, че е будна.
След минута Уон Янг се мушна при нея под завивките и обви нежно ръка около кръста ѝ, след което я целуна нежно по бузата и прошепна в ухото ѝ "Лека нощ, любов моя!" а после се сгуши в нея и заспа.
През изминалите пет години от бракът и запознанството им, Хуа Йонг и Уон Янг бяха неразделни и се опознаха до такава степен, че наистина се влюбиха един в друг. Въпреки това все още не бяха предприели необратимата стъпка, която всички очакваха. Смятаха, че би трябвало да го направят, щом Уон Янг наследи престола.
Всичко беше повече от прекрасно, докато не настъпи сутринта.
Силен тропот по вратата и приглушени писъци събудиха младата жена от сън.
- Ваше Височество! Събудете се! - крещеше една от придворните, докато чукаше по вратата, но
Хуа Йонг бързо наметна сатенен халат и отвори вратата.
- Какво има? Защо тропате по това време? - попита красавицата.
- О, принцесо! Случи се нещо ужасно! Негово Величество кралят бе намерен...мъртъв! - пелтечеше придворната дама.
Хуа Йонг премигна няколко пъти, опитвайки се да асимилира наученото, когато чу стъпките на Уон Янг и се обърна изплашено.
- Каква е тази врява по никое време? - попита сънен и раздразнен, а съпругата му се обърна и го хвана за раменете, поглеждайки го тъжно - Какво се е случило, Хуа Йонг?
- Баща ти...открили са го мъртъв... - промълви тя и ужасът изписан на лицето на любимият ѝ предизвика сълзи в очите ѝ.
Той я гледаше шокирано в продължение на един дълъг момент, след което се облече набързо и изхвърча от покоите им.

След това повече не го видя. Разбра от Чан Ъл, че още преди изгрев слънце оседлал Чин, а после Уон Янг препуснал към гората, следван от стражите, с убеждението, че убиецът на краля се е скрил там, без да каже нищо повече.

По едно време Хуа Йонг забеляза, че водата в лейката е свършила и тръгна да налива още, когато чу пронизителен писък от вътрешноста на замъка и побягна към него разтревожено.
- Ваше Величество, добре ли сте?! - в средата на тронната зала се бяха скупчили няколко придворни дами, а пред тях стояха няколко стражи и гледаха надолу печално.
Принцесата пристъпи бавно напред и подскочи изплашено, когато видя кралицата в безсъзнание на пода и придворните около нея.
Но къде бе Уон Янг?
- Какво се е случило? - попита тя и се приближи до стражите предпазливо.
- Ваше Височество... - възкликна тъжно главният страж и я погледна.
- Защо кралицата е в безсъзнание? И къде е съпругът ми?! - запита все по-разтревожено Хуа Йонг.
- Принцът... - тя не дочака отговора на стражата и побягна към изхода на двореца, надявайки се, че щом излезе ще види Уон Янг и Чин, живи и здраво, но щом отвори вратите на двореца замръзна на място.
Чин лежеше на земята, облян в кръв, а стрела стърчеше от врата му.
Секунди по-късно през портите влязоха още няколко стражи, носещи на раменете си нечие тяло, покрито с бял плат, пропит с кръв.
Очите ѝ се разшириха от ужас и момичето едва намери сили да слезе по стъпалата, за да отиде и да види чие е тялото.
Стражите я погледнаха със съчувствие и оставиха на земята тялото, отдръпвайки се от него.
Хуа Йонг коленичи до него и трескаво дръпна плата от лицето, сбъдвайки най-големият си кошмар.
Би познала това лице навсякъде! Но то бе толкова различно и бледо. Бялата кожа се преплиташе с капките кръв в ужасяваща и в същото време красива гледка.
Но животът бе изцеден по-най безмилостният начин от това невинно лице.
Няколко сълзи се стекоха от очите на Хуа Йонг и тя затвори очи, долепяйки болезнено устни до неговите, за една последна целувка.

Нейният любим, нейният Уон Янг...
бе мъртъв.